Αρχική Blog Σελίδα 413

Επιστημονική έρευνα για την αυξημένη θνησιμότητα στην Κύπρο το 2021

Ερωτήματα για την αύξηση της θνησιμότητας στην Κύπρο εγείρει ομάδα επιστημόνων μέσα από μελέτη που έχει πρόσφατα δημοσιευτεί στην ιστοσελίδα ιατρικής επιστήμης Cureus.

Στο πλαίσιο της έρευνας αυτής, οι επιστήμονες επισημαίνουν μεταξύ άλλων ότι: «Στην Κύπρο παρουσιάζεται αύξηση κατά 9,7% στη θνησιμότητα το 2021 σε σύγκριση με το 2020 και γενική αύξηση θνησιμότητας κατά 16,5% το 2021 σε σύγκριση με τη μέση θνησιμότητα των προηγούμενων πέντε ετών. Η αύξηση αυτή δεν δικαιολογείται εξ’ ολοκλήρου από τους θανάτους λόγω κορωνοϊού και είναι παράλληλη με την εκστρατεία ταυτόχρονου εμβολιασμού. Αυτό θα πρέπει να διερευνηθεί διεξοδικά από τις εθνικές και ευρωπαϊκές αρχές δημόσιας υγείας για τον εντοπισμό και την αντιμετώπιση των υποκείμενων αιτιών».

Για την ολοκληρωμένη έρευνα – η οποία έχει δημοσιευτεί στην αγγλική γλώσσα – πατήστε στον πιο κάτω σύνδεσμο:

https://www.cureus.com/articles/91317-mortality-in-cyprus-over-the-period-2016-2021

Изповедници много, духовни отци малко (Успение Богородично, 15.8.2021 г.)

Скъпи ми отец Доситей, с колкото глас ми е останал едно ще ти кажа: добрият духовен отец не е нито строг, но и нито винаги снизходителен. Веднъж така, друг път иначе – в зависимост от човека, от възрастта, от здравето на всеки човек, в зависимост от силите. И особено да изпитваш наследствеността, която много духовни отци не вземат под внимание. Наследствеността, независимо че е 30%, оказва въздействие върху човека. И понеже хората в наше време не знаят да се борят духовно, обикновено оставят лошата наследственост (тъй като имаме и добра наследственост) да нараства и 30% стават 50%, а 70-те стават 100%. Разбираш ли?

Значи изключително важно е, още щом седне изповядващият се, да го попиташ: откъде си? Дори и произходът има значение, и селото, от което е някой, има своето значение. Един е жителят на с. Трите маслини, друг – този от с. Пелентри и трети е този от с. Каминария, независимо че са близо. Ако духовният отец не вземе предвид това, тогава ще прави много грешки, както ти описа преди малко с примера на свети Никодим. И се надяваме тогава да се поучи от грешките си. Това е един метод, макар и не от най-добрите, но в православието обикновено се учим и от грешките си. 

Ти ставаш духовен отец в една възраст, в която свещениците обикновено трябва да стават духовни отци, изповедници. Това, че ти стана свещеник „в последно време” (1 Петр. 1:20), за мене не е от особено  значение, защото за тебе свещенството е от майчината утроба, изписано е на лицето ти, в походката ти, в погледа ти. И така, когато почука и ти, както казваш, като „безстопанствен” на вратата на „безстопанствения” владика, аз знаех много добре кой си. 

И нещо, което искам да научиш: знаеш ли защо изповедникът се нарича духовен баща? Защото се смята, че притежава Светия Дух вътре в себе си и Той го направлява като джи-пи-ес, като ти казва: сега кажи това, сега не казвай онова. 

Спомням си, веднъж дойде при мене един човек, който искаше да стане свещеник. Попитах го различни неща. Правил ли си еди-какво си с жени? „Не!“ С мъже? „Не!“ С животни? „Не!“ Питах го за неща, които, както знаеш, каноните предвиждат, защото отците знаят колко ниско може да падне човек. И се зарадвах, че съм открил човек, подходящ за свещеник. Но в онзи момент си спомних, че благодатта на Светия Дух е в мене. Много пъти съм я получавал: първоначално, когато се кръстих и ме миропомазаха с думите „Печат на дара на Светия Дух”, след това когато станах дякон и преди това още, когато станах четец, след това когато станах йеромонах, след това когато станах архиерей. Какво е всичко това? Това е обновяването на Светия Дух в нашето сърце, Неговото постоянното задвижване. Да го кажа ли и на съвременен език? Неговото рестартиране. 

Това трябва да го имаш предвид, а не да го смяташ за даденост: „А-а, аз съм свещеник, владиката ме направи и духовен отец, изповедник съм!“ Но може никога да не станеш духовен отец, да останеш просто един изповедник. Ще слушаш само греховете и: „На Господа да се помолим!… Господи, Боже наш,…“. Да четеш само молитвата и да не обелваш дума повече, – нищо! 

Такъв е изповедникът. Изповедници имаме изключително много, но духовни отци, които да чуват в сърцето си Светия Дух, имаме малко, за съжаление. 

Този човек, който дойде и искаше да стане свещеник, нямаше никаква наклонност към свещенството. И изведнъж чувам вътре в сърцето си: 

– Попитай го: когато беше войник, не отиде ли при една проститутка?  

Попитах го: 

– А ти не отиде ли при една проститутка, когато беше войник?

– Не!

Казах му: 

– Помисли си добре, защото Този, Който ми го каза, не греши. 

Спомни си човекът. Разплака се. Пита ме: 

– Ама, кой ти го каза?

Отговорих му: 

– Този, Когото търсиш. Но при тебе се отлага. Ще откриеш Светия Дух по друг начин, не е необходимо всички да ставаме свещеници. Светец можеш да станеш, свещеник не можеш да станеш.

Кой ми каза греха му, който е извършил един единствен път? Светият Дух. За да може обаче да чуваме Светия Дух да ни говори вътре в сърцето ни, да ни напътства, трябва предварително, особено в младините си, да се учим да търсим Светия Дух: „Дух Светий, Душе на истината, дойди и се всели в нас!“, „Царю небесни, очисти ме от всяка сквернота!“, „Пресвета Богородице, спаси ни!“, „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“.

Щом християнинът види вътре в сърцето си каквото и да е петно, каквото и да е замърсяване или лошотия, или оплакване, или гняв и нервиране, или завист, или осъждане, трябва много да внимава с тях, защото те подлъгват всички нас. Ако не се помоли веднага да дойде благодатта на Светия Дух да го очисти, а се остави така, тогава ще оставим първо едно, сетне две, после три, така се изгражда вътре в нас един бетон, който покрива благодатта на Светия Дух. А Светият Дух действа вътре в нас, Той никога не си тръгва от нас, просто ние нямаме уши да го чуем. 

Това е трагичното! Да говори вътре в нас Светият Дух и ние, нещастните, да нямаме чисти уши да Го чуем – дори да си свещеник, да си духовен отец, имам предвид. А причината е, защото нямаме ежедневно покаяние. Това, което често казвам: да имате, отци, усърдно и дълбоко покаяние, бърз ум, мъдър помисъл, сърце чисто, за да спите спокойно, без съблазни. 

Църквата ни се грижи за всичко. Нали виждате, за да стигнем до днешния празник, постихме 15 дена. Църквата се грижи и за храната ни. Днес ще отидем да ядем, за да се радваме с радостта на св. Богородица. 

Така че всяко нещо има своето значение в Църквата, но в подходящото време и по подходящия начин, и с въздържанието си, и с количеството си.

А най-важното и над всичко стои, сине (запомни това!): да очистваш ежедневно сърцето си, да имаш бърз ум, да не ти убягват греховете, които идват. И ти си човек, все нещо ще има вътре в сърцето ти. Тая роля играят сетивата ни: да предизвикват постоянно в сърцето идеи, възгледи, усещания, желания, помисли. Ние избираме с ума си.

Ето какво иска Новата епоха (New Age): да създава умопомрачени хора, които да не могат да различават доброто от лошото. 

Затова те моля – знам, че си грамотен човек и много образован, ще започнеш служението си като духовен отец от село Трите маслини, но ще имаш благословията, където и да те повикат, да ходиш. Ще се постараем и ние като митрополия този твой дар да го подкрепим. 

Също така, да се съветваш с други духовници, преди всичко с твоя духовен отец – отец Киприян, след това с другите ни духовници, от които някои наистина са свети духовни отци. 

Някои от свещениците ни са от старите времена и имат вътре в себе си Светия Дух.  Много често и мене ме напътстват и ме поправят, и знам, че Светият Дух говори вътре в тях. Пожелавам ти да станеш един такъв духовен отец, така че, когато се наложи, да поправяш и владиката си! И тогава нито ти ще си „безстопанствен”, нито аз ще съм „безстопанствен”. Тогава ще имаме за владика Светия Дух. Пожелавам ви много и благословени години! 

Света Богородица да се грижи за село Трите маслини и за нашия Кипър в една епоха, когато всичко е подложено на изпитание, когато природата по целия свят стене и е застрашена от големи промени и смущения, и земетресения, и глад, и наводнения. Всички те са резултат от нашите грехове. 

Колкото по-голямо покаяние принасяме, толкова по-малко ще са лошите неща, които ще преживеем. Пожелавам да са за кратко, да преминават, да имаме сили да се справяме с тях! Няма да ги избегнем, не можем да се измъкнем, „понеже трябва всичко това да стане” (Лука 21:9), за да дойде красивото, радостното, голямото.


[1] В гръцкия текст е употребена думата за бездомно, улично животно, но определението на гръцки е „адеспото” („безстопанствено”), като за стопанин се използва думата „деспотис”, която значи „стопанин”, „господар” и „владика”. Оттук се получава и играта на думи (б. р.).

Превод: Мария Христова
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=ZaoJtVcSOxA

Дух Светий, Душе на истината, очисти ме! (21.06.2021 r.)

Днес въздаваме слава на висок глас, защото празнуваме Пресветия и Животворящ Дух и Го славословим, защото Светият Дух е Господ и Бог наш, третото лице на Света Троица: Отец, Син и Свети Дух. 

Напомням ви, скъпи мои отци, сестри и братя, за Светия Дух, за молитвата „Царю небесни…“, славословието на Петдесетница, което подчертава най-важното, но не и единствено свойство на Светия Дух – очистването на цялата Вселена, на всички хора, стига обаче да го желаем, поне малко. Казва се, че ни очиства от всяка сквернота. Ние казваме: „Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата, подателю на живота…“. Дотук е изповядване на вярата ни за това, какво е Св. Дух, а след това започва молитвата, прошението: „дойди и се всели в нас“. В нас, вътре в нас! И на второ място, след като се всели в нас, какво да прави Той вътре в нас? „Очисти ни от всяка сквернота“, и после на трето място: „и спаси, Благи, нашите души“. Виждате, че ако днес ние особено се нуждаем от нещо, това е чистилището на Св. Дух. Всичко останало е суета, както е казано: „всичко човешко е суета” (срв. Екл. 1:2). 

И още нещо: чистотата на Св. Дух е достойна не само за тоя временен живот, който живеем и който може да се окаже изключително кратък за много от нас, но действието, чистотата на Св. Дух, устоява във вечния живот. 

Помислете си само, отсега да познаем Св. Дух, да се сприятелим със Св. Дух, тоест с нашия Бог, колко ползотворно ще е това приятелство за вечността! Тук се опитваме да направим какво ли не, за да се запознаем с някоя важна личност, за да се устроим, но си помислете: да познаем нашия Бог, да Го обикнем! Нали знаете, първо обикваме Бога и след това Го опознаваме. И така, първо да обикнем нашия Бог, Светия Дух, Бог Отец, нашия Господ Иисус Христос, въплътилото се Слово, да обикнем Светата Троица! 

Както знаете, певецът не може да продължи със славословието преди да изпее славата. А какво казва певецът при всяка слава? „Слава на Отец и Син, и Свети Дух“. И продължението след „И сега, и всякога…“ е посветено винаги на св. Богородица. 

Виждате ли, цялата ни вяра е в химните ни, в богослужението ни, във вечния живот, а не този, повтарям, временен живот. За какво ми са 70-те или 80-те години, когато изгубя вечната радост, вечното наслаждение, общението, което продължава с Този, Който всичко изпълва, със Св. Дух? 

Вчера четох св. Николай Кавасила, един светец от 14 век, който казва: „Когато казваме, че Св. Дух е навсякъде и всичко изпълва, ако ви кажат, че е близо до устата, кажете им: това не е вярно – вътре в устата ни е! Ако ви кажат, че  Св. Дух е пред очите ви, кажете им: това не е вярно – и зад очите ни е.“ Ако ви кажат, че е редом с дякона, че нас ни обединява Св. Дух, и това не е вярно – много по-близо до нас е Св. Дух в този миг, вътре в нас е, около нас е, зад нас е, пред нас е, „навсякъде”, „вездесъщ“ е. Дори и там, където е сатаната, и там е Св. Дух, но тъй като не Го обича, не Го иска, той побеснява. Разбрахте ли защо побеснява дяволът? Защото съществува една любов, която го обгръща, която се нарича Дух Светий, но дяволът не може да я понесе. Помислете си да ви прегърне някой, когото мразите, как  ще се почувствате? Така се чувства и дяволът, тъй като Св. Дух го прегръща и се извисява над него, той се превръща в бяс.

Но ние сме образ на живия Бог и Той ни призовава да Му се оприличим, да бъдем Негов образ и подобие. Но трябва първо да дойде Св. Дух да ни очисти и то не само веднъж, а докато сме на тоя свят постоянно ни е нужно чистилището на Св. Дух. Просто ние трябва да имаме буден ум, да бъдем внимателни и щом забележим какъвто и да е помисъл, каквото и да е желание, което омърсява сърцето ни, да задействаме веднага Св. Дух, нашия сътрудник, нашия помощник. 

Както знаете, ходя в манастира, в който бях някога – „Св. Георги“ в Мавровуни. Вчера отслужихме една подобна на днешната литургия, така величествена и така тържествена. Зарадвахме се, зарадва се и нашият старец, боледуващият отец Симеон, който ви изпраща благословията си. Днес не можа да бъде тук с нас, тъй като имаше друго задължение – ръкоположение на едно негово духовно чедо. 

Хапнахме хубаво патладжани, починах си, и в 18.30 ч. с дякона и с бъдещия дякон Георги тръгнахме в посока към „Св. Николай“ в с. Орунда. Минахме по един път, където някой някога ми беше казал: „Знаеш ли, в еди коя си кошара на овчарите (има кошари в тази област) видях двама, които вършеха един грях“. Каза ми го, когато бях йеромонах, и го възприех като слух. Какво ли не чуваме и ние?! Обаче, за да ме изпита изкушението, дали имам „буден ум, мъдър помисъл, трезвено сърце”, като минавахме и видях кошарата, чух вътре в себе си: „Помниш ли какво ти каза онзи овчар, какво видял да вършат там вътре – едно безсрамие?“ И започна умът да си въобразява и да прави връзки. 

Тогава призовах Св. Дух: „Дух Светий, Душе на истината, очисти ме!“ И отново, и отново, казах го 6-7 пъти и веднага въображението изчезна. Разбрахте ли? А беше се съхранило в паметта ми като спомен, като слух, дори не бях видял нищо, просто ми го казаха. Но виждате ли колко дълго се запазват в замърсеното ни съзнание тези неща и кога изплуват? В един момент, когато бях радостен, служих, причастих се, ядох патладжани, спах, събудих се, седнах в колата като владика и веднага въображението, което е едно от петте прояви на душата, се задейства. 

Нека видим какво каза моят ангел хранител: „Я да видим сега как празнува, Неофите? Празникът беше само хубавите песнопения на дяконите и певците или знаеш да очистваш сърцето си от спомени, въображения, желания, помисли?“ Слава Богу, сами не можем. „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5). Светият Дух обаче, Когото обикнах от най-ранно детство може, а светите ни старци ни помогнаха да го обикнем още повече и след това да разберем начините, по които Той идва (не идва, грешка, не е извън нас, вътре в нас е), точната дума е как се задейства, как стартира и започва да работи „машината” на Св. Дух, веднага щом го призовем.

Затова ви моля така да постъпвате и вие. Сега аз направих една изповед пред вас. Когато виждате каквото и да е, което смущава сърцето ви: било някакъв гняв, било някаква завист или сте видели някого, който някога ви е казал една горчива дума, не оставяйте мисълта да пусне корени, защото после тя ще се засили и ще ви е по-трудно. Но веднага се помолете с бърз ум: „Дух Светий, Дух на истината, очисти ме!“ 

И ви препоръчвам да намирате малко време всеки ден да казвате няколко пъти: „Царю небесни…“ – бавно-бавно, хубаво, както казваше св. Евмений: „Хубаво, хубаво, хубаво!“ И всяка дума да влиза вътре във вас. Така веднага щом го извикате, ще е „запаметен в телефона ви” и незабавно ще се задейства и ще ви очисти.

Давид, който написа Псалтира и когото много обичаме, казва, братя и сестри: „От моите тайни грехове ме очисти“ (Пс. 18:13). Давид, пророкът от Стария Завет, който е живял 1000 години преди Христос, си поставяше за цел да очисти себе си от скритите грехове. Явните ги откриваме лесно, виждаме ги пред нас, но имаме скрити, имаме стари, които не сме изповядали, за които не сме се покаяли. И когато  изплуват в нашата памет, ни се предоставя една благоприятна възможност да се покаем, да ги заличим. 

Ако не бях направил това вчера, четецо, знаеш ли какво щеше да се случи? Щях след смъртта си да намеря пред себе си това срамно въображение и щяха да ми крещят за него бесовете. Чуваш ли? Ще ми кажат: „Спомняш ли си, лъже-Неофите, когато се връщаше от Мавровуни и ти припомнихме това старо въображение, ти не се пребори с него, не го прогони, а се обвърза с него?“ Нищо не изчезва, само Св. Дух може да го заличи, затова Христос казва в Евангелието: „Без Мене не можете да вършите нищо“. 

Сега, ако не извършите това действие на очистването, на „пречистването“, както казват светците, ще настъпи в сърцето ви първо едно безредие, след това една тревожност, след това страх – голям страх. Виждате какво става през последните години със страха, как го използват? И след страха, ако не успеем да го прогоним, ще настъпи паника, ужас и едно хаотично състояние вътре в нас. И краят няма да му се вижда, и другите ще са ни виновни, а проблемът ще сме самите ние. 

Затова ви моля постоянно да говорите със Св. Дух, да казвате „Царю небесни…“ няколко пъти бавно, хубаво и смирено, да го казвате на глас, за да го чуват и ушите ни – освещават се по този начин и сетивата на тялото.

И когато дойде каквото и да било от миналото, а също така и от настоящето, което ви смущава, което ви създава проблем било чрез помислите, било чрез желанията или чрез гнева, веднага да призовете Св. Дух и Той ще очисти, ще освети.

Така, когато се яви душата ни пред Господ, ще даде добър отговор на Страшния Христов съд.

Превод от гръцки език: Мария Христова
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=3PcZNwiseHE

Μόρφου Νεόφυτος: Ἡ Ζωὴ εἶναι τὸ Ἅγιο Πνεῦμα (τὸ ζωοποιόν). 12.06.2022

Κήρυγμα Μητροπολίτου Μόρφου κ. Νεοφύτου κατὰ τὴν ἀρχιερατικὴ Θεία Λειτουργία τὴν Κυριακὴ τῆς Πεντηκοστῆς, ποὺ τελέσθηκε στὸν καθεδρικὸ ναὸ τοῦ Ἁγίου Μάμα στὴν κατεχόμενη Μόρφου (12.06.2022).

Ψάλλει ὁ πρωτοψάλτης τῆς Ἱερᾶς Μητροπόλεως Μόρφου κ. Μάριος Ἀντωνίου.

Βίντεο: Χρυστάλλα Καρταμπή

Άγιος Ιουστίνος Πόποβιτς (14 Ιουνίου)

Άγιος Ιουστίνος Πόποβιτς
Άγιος Ιουστίνος Πόποβιτς

Ό όσιος και θεοφόρος πατήρ Ιουστίνος γεννήθη­κε στις 25 Μαρτίου του 1894, ξημερώματα του Ευαγ­γελισμού στην πόλη Βράνιε της νοτίου Σερβίας. Ό πατέρας του ονομαζόταν Σπυρίδων και ή μητέρα του Αναστασία. Κατά την βάπτιση έλαβε το όνομα Ευάγ­γελος. Ή οικογένεια του πατέρα του ήταν εκ παραδό­σεως ιερατική και είχε δώσει στην ορθόδοξη Εκκλη­σία τουλάχιστον επτά ιερωμένους. Αυτό εξάλλου φα­νερώνει και το επώνυμο Πόποβιτς = Παπαδόπουλος. Από μικρό παιδάκι ακόμα, συχνά επισκεπτόταν με τούς γονείς του τον άγιο Πρόχορο τον Θαυματουργό στην κοντινή Μονή Πτσίνσκι όπου και είδε με τα μά­τια του την θεραπεία της μητέρας του από βαριά α­σθένεια.

Μια δεύτερη πηγή ευλάβειας για τον μικρό Ευάγ­γελο ήταν ή τακτική ανάγνωση του Ευαγγελίου από τα δεκατέσσερα του χρόνια μα και ή ασκητική βίωση του μέχρι το τέλος της ζωής του.

Τρίτη πηγή θείας έμπνευσης έγινε για τον μικρό Πόποβιτς η ανάγνωση των Συναξαριών και αργότερα των έργων των Αγίων Πατέρων της Εκκλησίας. Έλεγε ό ίδιος χαρακτηριστικά: «η Ορθοδοξία δεν είναι βιβλιοθήκη, την οποία μπορείς να μελετήσεις, αλλά βίωμα το όποιο καλείσαι να ζήσεις. Ή Ορθοδοξία εί­ναι πρώτιστα βιοτή και μάλιστα Όσια Βιοτή και ύστερα διδαχή και μάλιστα διδαχή ζωής, χάριτος, η ο­ποία δεν έχει τίποτε από την νέκρα του σχολαστικι­σμού και τον ορθολογισμό του προτεσταντισμού. Ή Ορθοδοξία έχει την δική της μεθοδολογία και παιδα­γωγική, τους Βίους των Αγίων».

Από την φύση του φιλόσοφος και διψασμένος για την θεία μα και την ανθρώπινη γνώση, ό μικρός Ευάγγελος εγγράφεται στα 1905 στην Εκκλησιαστική Σχολή του Αγίου Σάββα στο Βελιγράδι όπου αξιώθη­κε να έχει ως δάσκαλο του τον φωτισμένο άγιο Νικό­λαο Βελιμίροβιτς. Τελείωσε την Σχολή στα 1914 μα τον πρόλαβε ό Α’ Παγκόσμιος Πόλεμος και στρατεύ­τηκε ως νοσοκόμος. Ακολουθώντας την τύχη του σέρβικου στρατού, πήρε το δρόμο της εξορίας μέσα από τα βουνά της Αλβανίας προς την Κέρκυρα. Καθ’ όδόν ένοιωσε πλέον έτοιμος να αφιερώσει την ζωή του στο Χριστό και με την ευλογία του Μητροπολί­του Βελιγραδίου Δημητρίου έλαβε στην Σκόδρα το μοναχικό σχήμα την 1η Ιανουαρίου του 1916 και πή­ρε το όνομα του αγίου μάρτυρος και φιλοσόφου Ιουστίνου.

Από την Κέρκυρα, μετά από ενέργειες του Μη­τροπολίτου Δημητρίου, φεύγει με μια ομάδα φωτισμέ­νων θεολόγων για θεολογικές σπουδές στην Αγία Πε­τρούπολη. Σύντομα όμως, λόγω των πολιτικών εξελί­ξεων στην Ρωσία, αναγκάστηκε να την εγκαταλείψει και να μεταβεί στην Οξφόρδη. Εκεί έμεινε δύο χρό­νια ετοιμάζοντας την διδακτορική του εργασία με θέ­μα «Ή θρησκεία και ή φιλοσοφία του Ντοστογιέβσκι». Η εμμονή του στην κριτική του δυτικού Χριστιανισμού και στην υπεράσπιση του Ντοστογιέβσκι του κόστισε την απόρριψη της διατριβής. Έτσι στα 1919, όταν, μετά το τέλος του πολέμου, γύρισε στην πατρίδα του τοποθετήθηκε ως καθηγητής θεολογίας στο Σρέμσκι Κάρλοβτσι. Σύντομα μεταβαίνει στην Α­θήνα για να λαβή τελικά εκεί το διδακτορικό του δί­πλωμα στην Πατρολογία στα 1926 με θέμα «Το πρό­βλημα του προσώπου και της γνώσεως στον Άγιο Μακάριο τον Αιγύπτιο». Γνώριζε πολύ καλά την παλαιοσλαβική, την αρχαιοελληνική, την λατινική, την ρωσική, την νεοελληνική, την αγγλική, την γερμανι­κή και την γαλλική.

Στα επόμενα έτη εργάστηκε στις Εκκλησιαστικές Σχολές του Καρλοβικίου, της Πριζρένης και του Μο­ναστηρίου (Βίτολα). Στα 1930-31 ή Σερβική Εκκλη­σία τον έστειλε μαζί με τον Μητροπολίτη Ιωσήφ σε ιεραποστολική αποστολή στην Τσεχοσλοβακία. Εκεί εργάστηκαν επί ένα χρόνο στην διαφώτιση και οργά­νωση των ενοριών και του μοναχικού βίου των ορθο­δόξων Σλοβάκων στα Καρπάθια οι όποιοι επέστρεφαν και πάλι στην Ορθοδοξία από την Ουνία. Ενώ ακόμη βρισκόταν εκεί, εξελέγη το 1931 επίσκοπος της νεο­συσταθείσης Επισκοπής Καρπαθίας αλλά από ταπεί­νωση δεν δέχτηκε την θέση εκείνη.

Στην διάρκεια της γερμανικής κατοχής βρέθηκε σε διάφορες μονές και σταδιακά στο Βελιγράδι, μοι­ραζόμενος την τύχη του λαού του. Με την εγκαθίδρυ­ση της νέας κομμουνιστικής εξουσίας στην Γιου­γκοσλαβία το 1945, ό πατήρ Ιουστίνος εξεδιώχθη από το Πανεπιστήμιο του Βελιγραδίου μαζί με άλλους 200 καθηγητές. Σύντομα συνελήφθη στην μονή Σούκοβο του Πίροτ στη νότια Σερβία (1946) και φυλακί­στηκε. Λίγο έλειψε να εκτελεστεί από το καθεστώς ως «εχθρός του λαού», αλλά σώθηκε την τελευταία στιγ­μή όταν ό Πατριάρχης Γαβριήλ κατά την επιστροφή του από το  Άουσβιτς απήτησε την αποφυλάκιση του.

Διωγμένος από το Πανεπιστήμιο και δίχως κά­ποια σύνταξη, στερημένος από τα ανθρώπινα, θρη­σκευτικά και πολιτικά του δικαιώματα, ό πατήρ Ιουστίνος έζησε ουσιαστικά έγκλειστος στην μικρή γυ­ναικεία μονή των Αρχαγγέλων στο Τσέλιε του Βάλιεβο. Ακόμη και εκεί όμως οι πολιτικές αρχές δεν τον άφηναν ήσυχο. Πέρα από την συνεχή και ασφυκτική παρακολούθηση, συχνές ήταν και οι ανακρίσεις στην πολιτική διοίκηση του Βάλιεβο. Σε περιόδους δε κρι­σίμων συνεδριάσεων της Ιεράς Συνόδου στο Βελιγρά­δι, του απαγορευόταν οποιαδήποτε έξοδος από την μονή επί μήνες από τον φόβο τυχόν επιρροής του στους επισκόπους. Παρά τις δύσκολες αυτές και οδυ­νηρές συνθήκες ό πατήρ Ιουστίνος προσευχόταν αδιάλειπτα, επικοινωνούσε με όσους είχαν το θάρρος να τον επισκέπτονται, συνέχιζε το ιεραποστολικό του έργο και έγραφε συνεχώς δίχως να σταματήσει την παράλληλη μελέτη των προσφιλών του Αγίων Πατέ­ρων και των Συναξαριών.

Λειτουργούσε καθημερινά, νήστευε πλήρως όλες τις Παρασκευές του έτους καθώς και την Α’ Εβδομά­δα των Νηστειών και την εβδομάδα των Παθών ενώ έ­κανε και άλλες νηστείες εκτός από τις διατεταγμένες της Εκκλησίας. Ακολουθώντας πιστά το μακραίωνο μοναστικό τυπικό, τελούσε όλες τις ακολουθίες του νυχθημέρου. Εκατοντάδες ήταν τα ονόματα πού μνη­μόνευε στην Θεία Λειτουργία, ονόματα πού του έδι­ναν είτε προφορικά είτε μέσω επιστολών.

Παρά τον αυστηρό περιορισμό του από τις πολιτι­κές αρχές, ή φήμη του εξαπλώθηκε γρήγορα και πέ­ρασε τα σύνορα της Σερβίας. Έτσι, τον επισκέπτο­νταν όχι μονάχα Σέρβοι από διάφορες περιοχές της χώρας αλλά και πολλοί Έλληνες. Εκοιμήθη εν Κυρίω στις 25 Μαρτίου 1979, ανήμερα του Ευαγγελισμού μα και ήμερα της γεννήσεως του.

Ό πατήρ Ιουστίνος, αφού εντρύφησε εμπειρικά στα έργα των Πατέρων της Εκκλησίας, καρποφόρησε αυτή του την μελέτη και στα δικά του συγγράμματα ό­που εύκολα διαφαίνεται το θεολογικό βάθος μα και το συγγραφικό του τάλαντο. Δύο είναι τα κεντρικά χαρα­κτηριστικά τού όλου συγγραφικού του μόχθου, τα ό­ποια συναντώνται σε όλα του τα έργα, από το πιο σύ­ντομο μέχρι και το πιο εκτενές, και από το πιο βαθύ μέχρι και το πιο εκλαϊκευμένο. Το πρώτο είναι ή αγά­πη του για το πρόσωπο του «Θεανθρώπου Χριστού». Ίσως αυτή να είναι ή πιο συχνή έκφραση μέσα στο έργο του. Γύρω από τον Θεάνθρωπο στρέφονται τα πάντα, από Αυτόν πηγάζουν όλα και σε Αυτόν απολή­γουν, ενδοχρονικά μα και εσχατολογικά. Το δεύτερο εξίσου σπουδαίο είναι ή μέριμνα του στο να μην απο­κλίνει από την αλάνθαστη γραμμή των θεοφόρων Πα­τέρων της Ορθοδόξου Ανατολής. Ό υπερπλήρης αγάπης πατήρ Ιουστίνος είναι συνάμα και διαχρονικά ό ανυποχώρητος εις τα της πίστεως και ζηλωτής της εκκλησιαστικής τάξεως θεολόγος.

Ήδη την περίοδο 1932-35 συνέγραψε το δίτομο έργο «Ορθόδοξος φιλοσοφία της Αληθείας», την γνωστή Δογματική του, το όποιο τού χάρισε την έδρα της Δογματικής στην Θεολογική Σχολή τού Πανεπι­στημίου τού Βελιγραδίου. Τον τρίτο τόμο εξέδωσε λί­γο πριν από την κοίμηση του, το 1978. Από πολλούς συγχρόνους ερευνητές θεωρείται ως ή πληρέστερη ορθόδοξη Δογματική και έχει ήδη μεταφραστεί στην γαλλική ενώ μεταφράζεται στην αγγλική και στην ελ­ληνική.

Άλλο μνημειώδες έργο του είναι οι Βίοι των Α­γίων σε 12 τόμους και ή Ερμηνεία της Καινής Διαθή­κης σε 7 τόμους. Ή μονή του Τσέλιε έχει ήδη ξεκινή­σει την έκδοση των απάντων του τα όποια υπολογίζο­νται σε σαράντα τόμους από τούς οποίους έχουν κυ­κλοφορήσει περί τούς τριάντα. Με αφορμή την συμ­πλήρωση τριακονταετίας από την εις Κύριον εκδημία του, μεταφέρουμε στο παρόν πόνημα μία συνοπτικό­τατη εκλογή από το τεράστιο συγγραφικό του πλούτο ως ευκαιρία γνωριμίας των φιλαγίων αναγνωστών με μια μεγάλη μορφή ενός συγχρόνου ομολογητού και διδασκάλου της μαχόμενης Ορθοδοξίας.

Ή Ιερά Μονή του Τσέλιε

Ή Ιερά Μονή του Τσέλιε βρίσκεται σε απόσταση 6 χιλιομέτρων νοτιοδυτικά της πόλης του Βάλιεβο, στις όχθες του πόταμου Γράδατς. Το μοναστήρι είναι χτισμένο μέσα σε ένα ορεινό, γραφικό και καταπράσι­νο τοπίο, μέσα σε μία μικρή κοιλάδα στα όρια του χωρίου Λέλιτς το όποιο είναι και ή γενέτειρα τού με­γάλου συγχρόνου άγιου της Σερβικής Ορθοδόξου Εκ­κλησίας Νικολάου Βελιμίροβιτς. Ή γύρω περιοχή με τα πολλά βουνά και τις μικρές κοιλάδες κάνουν το μοναστήρι αθέατο και ό επισκέπτης πρέπει να μπει στη μικρή κοιλάδα για να το αντικρίσει.

Ή ακριβής χρονολογία κτίσεως της μονής δεν είναι γνωστή. Σύμφωνα με τα υπάρχοντα ιστορικά στοι­χεία ή ίδρυση της μονής ανάγεται στους μεσαιωνι­κούς χρόνους, ενώ ιδιαίτερη παράδοση το θέλει ως κτίσμα του βασιλέως Δραγούτιν (1282-1316). Κατά την μακρά και σκοτεινή τουρκική σκλαβιά κάηκε, γκρεμίστηκε και ανακαινίστηκε αρκετές φορές. Οι προεστοί της μονής προσέφεραν πολλά στους αγώνες του σέρβικου έθνους κατά των κατακτητών και αλλο­θρήσκων. Κατά τον 19ο αι. ιδρύεται στη μονή Δημο­τικό Σχολείο, από τα πρώτα πού λειτούργησαν στην ελεύθερη Σερβία. Στο σχολείο αυτό έμαθε τα πρώτα του γράμματα και ό άγιος Νικόλαος Βελιμίροβιτς. Στα 1837 ή μονή μετατράπηκε σε ενοριακό ναό και έ­τσι παρέμεινε ως το 1928 όταν με απόφαση της Σερβι­κής Ιεράς Συνόδου μετατράπηκε σε γυναικεία μονή.

Το καθολικό της μονής τιμά τη Σύναξη των Αρ­χαγγέλων Μιχαήλ και Γαβριήλ. Πρόκειται για βασι­λική μετά τρούλου. Ό τρούλος είναι εννεάπλευρος προς τιμήν των εννέα αγγελικών ταγμάτων. Ή μονή βρίσκεται στη διοικητική δικαιοδοσία της μητροπό­λεως Σάμπατς και Βάλιεβο. Ό μεγαλύτερος θησαυρός πού ή μονή φυλάσσει και προσφέρει προς προσκύνη­ση, ευλογία και παρηγοριά των δεκάδων προσκυνη­τών είναι ο απέριττος τάφος του οσίου αββά Ιουστίνου Πόποβιτς ό όποιος εγκαταβίωσε στη μονή επί 28 συνεχόμενα έτη μέχρι της κοιμήσεως του το 1979.

Εκδόσεις “Ορθόδοξος Κυψέλη”

Πηγή: impantokratoros.gr/77310613.el.aspx

Δευτέρα του Αγίου Πνεύματος: Δεύτερη Πανήγυρις Ιεράς Μονής Αγίου Νικολάου, παρά την Ορούντα (13 Ιουνίου 2022)

Πεντηκοστή. Φορητή εικόνα, Ιερά Μητρόπολις Μόρφου

Την Δευτέρα 13 Ιουνίου 2022 και ώρα 7:00 π.μ., εορτή του Αγίου Πνεύματος, ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μόρφου κ. Νεόφυτος θα λειτουργήσει στην πανηγυρίζουσα Ιερά Μονή του Αγίου Νικολάου, παρά την Ορούντα. Η εορτή του Αγίου Πνεύματος αποτελεί την δεύτερη επίσημη πανήγυρη της Μονής.

Στο πέρας της Θείας Λειτουργίας και πριν την μεγάλη λιτανεία πέριξ της Ιεράς Μονής, ο Πανιερώτατος θα προχειρίσει σε Οικονόμο τον εφημέριο της Μονής π. Μάριο Φιλίππου.

Καμινάρια, Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου: Κυριακή των Αγίων Πάντων (19/06/2022), Θεία Λειτουργία προϊσταμένου του Πανιερωτάτου Μητροπολίτου Μόρφου κ. Νεοφύτου

Την Κυριακή 19/06/2022 (Κυριακή των Αγίων Πάντων) και ώρα 07:00 π.μ., στον ιερό ναό του Αγίου Γεωργίου, στην κοινότητα Καμινάρια, θα τελεσθεί Θεία Λειτουργία προϊσταμένου του Πανιερωτάτου Μητροπολίτου Μόρφου κ. Νεοφύτου.

Νικητάρι – Ιερός Ναός Τιμίου Προδρόμου: Πανήγυρις Γενεσίου Τιμίου Προδρόμου (23-24 Ιουνίου 2022)

Φέρεται στη γνώση των ευσεβών χριστιανών ότιμε την ευκαιρία της εορτής του Γενεσίου του Τιμίου Προδρόμουστον πανηγυρίζοντα ναό του Τιμίου Προδρόμου στο Νικητάρι θα τελεστούν οι ακόλουθες ακολουθίες:

  • Πέμπτη, 23 Ιουνίου
    • 6:30 μ.μ: Πανηγυρικός εσπερινός της εορτής προϊσταμένου του Πανοσιολογιωτάτου Πρωτοσυγκέλλου Αρχιμανδρίτου Φωτίου Ιωακείμ.
  • Παρασκευή, 24 Ιουνίου
    • 7:00 π.μ.: Πανηγυρική Θεία Λειτουργία προϊσταμένου του Πανιερωτάτου Μητροπολίτου Μόρφου κΝεοφύτου.

Τρείς Ελιές – Ιερός Ναός Παναγίας Χρυσοσώτηρας: Πανηγυρική Θεία Λειτουργία Πάντων των εν τη Ιερά Μητροπόλει Μόρφου Διαλαμψάντων Αγίων (Κυριακή 26 Ιουνίου 2022)

Την Κυριακή 26/06/2022 και ώρα 07:00 π.μ., στον ιερό ναό Παναγίας Χρυσοσώτηρας, στην κοινότητα Τρείς Ελιές, θα τελεσθεί Πανηγυρική Θεία Λειτουργία επί τη μνήμη Πάντων των εν τη Ιερά Μητροπόλει Μόρφου Διαλαμψάντων Αγίων. Της Θείας Λειτουργίας θα προστεί ο Πανιερωτάτος Μητροπολίτης Μόρφου κ. Νεόφυτος.

Αγρυπνία επί τη μνήμη των Αγίων Αποστόλων Πέτρου και Παύλου στην Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Πιτυδιώτη παρά την Φλάσου (28/29 Ιουνίου 2022)

Απόστολοι Πέτρος και Παύλος

Φέρεται εις γνώσιν των ευσεβών Χριστιανών ότι την Τρίτη 28 Ιουνίου 2022 και ώρα 7:30 μ.μ, θα τελεστεί Αγρυπνία στην Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Πιτυδιώτη παρά την Φλάσου, προς τιμή των Αγίων Αποστόλων Πέτρου και Παύλου.

Της Ιεράς Αγρυπνίας θα προεξάρχει ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μόρφου κ. Νεόφυτος.

Τοποθεσία Ιεράς Μονής Αγίου Γεωργίου Πιτυδιώτη στο Google Maps κα διαδρομή: