Големият грях на нашето време е, че престанахме да се доверяваме на Христос (2.9.2022 г.)

За много благословени години и на вас! 

Нека свети Мамант, който не е живял много години, да вдъхновява нашите години да бъдат изповеднически, да можем всеки в своето обкръжение и по начина, по който може, да изповядва православието, правилното славене на Бога и правилното действие. Особено сред нашите близки хора, сред децата ни, внуците ни, сред съседите ни да не бъдем най-лошите мисионери. 

Много пъти ние самите водим до катастрофа нашите близки хора, тъй като едно говорим, а друго вършим и всичко това те го виждат. Може да не ни казват нищо от вежливост, уважение или безразличие, но всичко това се разбира от младите хора. 

Когато преди 24 години станах епископ, отидох при един старец, Божи човек, който ми каза: „И знай: нищо не прави, нищо не казвай, да говори животът ти, да говорят молитвите ти и литургията, която отслужваш. И когато говорят литургията и молитвите ти, ще започне малко по малко да се отваря сърцето ти“.

И първият, който ще види това сърце, което се отваря, ще бъде Светият Дух – Този, Който е „навсякъде и всичко изпълва“ (из молитвата „Небесни Царю…”), Той вижда в това отворено, изпълнено с болка сърце. Защо мислите, че иска да се моли един молещ се човек? Защото вижда страстите си, вижда грешките си. Престава вече да гледа страстите на Алеко, страстите на дякона или на свещеника. Толкова много са неговите, че не намира време да гледа и да се занимава с грешките на съседа и на чуждите хора. Така че, когато понякога се отнесе и започне да се занимава с тях, веднага се разкайва и казва отново на Христос: Христе Боже мой, прости ми! 

В къщата на обесения не говорят за въже. Така е и с въцърковения човек. Идва Светият Дух и вижда отвореното сърце, вижда, че ме боли за моите страсти, за моите грешки, вижда покаянието ми, изповедта ми и веднага Той прави това, което направи със света Богородица: видя нейното смирение, нейното простосърдечие, нейните молитви, макар и да беше една обикновена 15-годишна девойка от Назарет, и дойде Светият Дух и се всели в нея. Така „от Дух Свети и Дева Мария“ (из Верую) се зачена в утробата й Синът и Словото на Бога. 

Помислете си само! Този, Който създаде вселената и всички нас, Който ще съди живи и мъртви, се смали толкова много, че се побра в утробата на света Богородица и така Мария от Назарет стана Богородица, стана тази, която роди Богочовека Иисус. 

Това голямо тайнство, случило се със света Богородица, се случва с всеки от нас тогава (стига да го поискаме), когато едно сърце започне да се кае, когато спре да се занимава с другите, с критики, осъждания, оплаквания, несправедливости (които може и да са основателни), когато спре да се занимава с многото грижи и всичко възлага на Бог Отец, както се молим: „един другиго на Христос Бог да отдадем!”. Много пъти го казахме това днес в светата литургия, но нито го разбираме, нито вярваме в това. 

Когато започнем да го разбираме и да вярваме дълбоко в него, тогава сърцето започва чрез Светия Дух да проумява Богочовека Иисус. И Христос вече нарежда всичко, поема върху Себе Си всички въпроси – били те в личен план, семейни или национални (а в Морфу и в Кипър имат много национални въпроси и ги живеем, и днес ги видяхме тук [1]), или световни.

Съществува още един голям грях в наше време, освен трите големи гряха, които съвременните светци назовават и ни казват, че те ще предизвикат световните войни, земетресенията, глада, потопите, наводненията, сушата и други катастрофални явления на едно или друго място, които вече и започнаха. Тези три са: 

– първият са абортите, за които не са се разкаяли;

– вторият са психичните аномалии (надявам се, че разбирате), които се случват в и извън брака;

– и третият са магиите, сатанизмът и окултизмът, а това никак не са малко случаи, ако съдим от немалкия брой млади хора, които идват при нас и са обсебени от бесове.

На тях трябва да им се четат молитви. Някога тези случаи бяха един на десет хиляди, а сега са един на всеки сто човека. Доказано е, че когато се обединят магиите с плътските страсти, човек става жилище на сатаната. И тук, скъпи отци, ще имаме нужда от свещеници, които да не се страхуват и ще имат смелостта на свети Мамант да застанат без страх срещу сатаната и да прочетат молитви на тези хора, които психиатрите и психолозите не могат да разберат, нито да ги излекуват.

Но големият всеобщ грях е, че изгубихме вярата си в Бога. Дойде един коронавирус, за да разберем кои от нас се доверяваме на Христос, на действието на Светия Дух, и кои не. Наблюдавах и вчера, и днес повечето от вас, които носехте маска, слава Богу, когато пристъпвахте към иконата на свети Мамант, я сваляхте с уважение и ви прави чест, че се покланяхте без нея, а и така трябва. Какво означава покланям се? 

 

Допирам устните си до светата икона или до светите мощи, а също – когато вземаме благословение от свещеника или владиката. Устните си допираме, а не плата, от който е направена маската. Да пази Господ! Ние се покланяме на светата сила, на светите икони. Друг въпрос е извън църквата – където ходите, слагайте маска колкото си искате, това зависи от вашето желание и от съвета на личния ви лекар, но не може да се покланяме на светите икони с маска, нито да вземаме благословение от свещеника и владиката с маска на лицето. Не става! Не се покланяме, подиграваме се. Това е показател за безверие. И за съжаление в Кипър, който винаги е бил православен, безверието се прояви изключително много. За съжаление логиката на Европа побеждава православната вяра. Но – колкото от нас устоим! 

Ще дойдат обаче и други изпитания. Новият световен ред има не само изкуствено създадени корона вируси, има и друго. Затова пригответе се, защото не са само епидемиите. Те имат цялостно разработена програма. Едно ще си тръгва, друго ще идва, особено сега, когато видяха, че много хора се уплашиха. Затова, колкото от вас имат поне малко страх и малко вяра – усилете я. Ще ни потрябва. На първо място ще е полезна за нашата душа, за вечния ни живот. На второ място ще бъде пример за нашите деца. А ние каква вяра даваме на децата си? Облигации и парцели ли ще дадем на децата си? Много скоро ще разберете, че те нямат никаква стойност. Никаква! Следователно, нека присъстваме по-често на светата литургия, да се съединяваме със светците чрез молитвата, да четем житията им. 

Веднага щом си тръгнахме вчера от тази толкова хубава вечерна служба, попитах дякона, който отговаря за интернет страницата на митрополията: „Сложихте ли на интернет страницата житието на св. Мамант?” Отговори ми: „Сложихме едно кратко“. 

Казах му: „След като, сине, възложихме задача на един добър елинист, Георги Катриоти, и той преведе най-старото гръцко житие, да намерите живота му в електронен вид и да го публикувате!” Сутринта, като станах, влязох в страницата (понеже искам да съм добър управляващ) и видях, че са го публикували и чест им прави, защото цяла нощ са работили, за да го направят. Така житието с целия живот на св. Мамант е публикувано. 

Т.е. съществуват в наши дни много начини, дори и такива модерни, за да се запознаем с нашата вяра. За всичко това ще дадем отговор пред Бога. 

Веднъж бившият Пирейски митрополит Калиник отишъл при свети Порфирий. Било по времето, когато владиката направил първата църковна радиостанция. И какво мислите му казал свети Порфирий? 

– Абе, знаеш ли кой ти завижда на тебе? 

Попитал го:

  – Кой?

– Свети Йоан Златоуст.

– Господи, помилуй! Че какво добро нещо имам аз, за да ми завижда св. Йоан Златоуст? 

– Имаш едно нещо: имаш радиостанцията. Знаеш ли колко би искал св. Йоан Златоуст проповедите, които произнасял тогава, през 4-5 в., да ги беше чул целият свят, да я имаше тогава днешната технология?

А той, горкият, имал слаб глас, не бил гръмогласен като мене, нито пък имало микрофони и високоговорители тогава. До него стояли обаче бързописци (така са се наричали) и то не само един, а трима – четирима и каквото казвал, го записвали. А след това отивали и правели съпоставка на всичко. По този начин имаме запазени трудовете на свети Йоан Златоуст и на всички свети отци. 

И още нещо, което му казал св. Порфирий: 

– Но едно е книгата, а друго е да чуваш на живо проповедта и духовната беседа. 

Ти си облагодетелстван от твоето време. Само внимавай какво ще предаваш по радиостанцията си! Много светци са искали да живеят в края на 20 век, за да се чува гласът им от единия до другия край на земята, да развиват мисионерска дейност, като използват съвременните технологии. 

Виждате ли? Въпросът е за вярата! А в наши дни имаме безброй много начини да разпространяваме нашата вяра.

И едно последно нещо. На днешния ден преди доста години умря един съвременен светец, когото някои от тук присъстващите обичат особено много. Когато прочетохме книгите му, бяхме смаяни и останахме с отворена уста. Това е отец Серафим Роуз, американец, много грешен човек. Отишъл този американец и научил старокитайски, за да чете древните китайски книги, и преподавал в университетите на Америка китайско богословие, т.е. демонология. Изпаднал и в големи плътски грехове, докато един ден не срещнал един светец – свети Йоан Максимович, руснак по произход. И като го видял, веднага попитал: „Какъв е тоя?“ 

Отговорили му: „Православен епископ“. И тогава казал: „Той има по-силна енергия от нашата“. Отишъл при св. Йоан Максимович, той го катехизирал и след това го кръстил. По-късно станал монах, подвижник в Калифорнийските планини, създал манастир с монашеско братство, но се разболял. 

Умира на 2 септември, като преди това напълнил цял свят с книгите си. Спомням си, когато дадох една книга на нашия певец Марио, той ми каза: „Сега можем да говорим за бъдещето, което идва“. 

Оттогава владиката Неофит (говорещият епископ) започна да се занимава с пророчествата. Той беше, който ми показа, че настъпват необичайни събития и идва ново време.

Превод от гръцки език: Мария Христова


[1] Литургията е отслужена в историческата църква „Свети Мамант” в окупирания град Морфу, б. р.