Αρχική Blog Σελίδα 365

Ἐκ τῆς εὐχῆς εἰς τὸν Κύριον ἡμῶν Ἰησοῦν Χριστόν. Ἁγίου Γρηγορίου τοῦ Θεολόγου

Άγιος Γρηγόριος ο Θεολόγος. Ιερά Μονή Παναγίας του Άρακα
Άγιος Γρηγόριος ο Θεολόγος. Ιερά Μονή Παναγίας του Άρακα

Ὁ Θεὸς ὁ Θεός μου, ὃν τὰ Χερουβεὶμ καὶ πᾶσαι αἱ ἄβυσσοι τρέμουσι, τὸ τῆς ἀγαθότητος ἀνεξιχνίαστον πέλαγος, ὁ ἀεὶ ὑπακούων τῶν ἐν συντετριμμένῃ καρδία ἐπικαλουμένων σε, ὁ τὴν νύκτα ποιήσας πρὸς ἀνάπαυσιν καὶ σωτηρίαν τοῦ σοῦ πλάσματος, ὁ καταξιώσας με τὸν ταλαίπωρον τῆς ἡμέρας φθάσαι τὸ τέλος, ὁ εἰπών· «πρὶν ἢ ἐπικαλέσῃς με, πάρειμι καὶ ἔτι λαλοῦντός σου», ἐλθὲ καὶ νῦν, Δέσποτα, μέχρις ἡμῶν τῆ ἀοράτῳ σου παρουσίᾳ, ἐκ τῶν πατρικῶν κόλπων τοῦ σοῦ Γεννήτορος, ὅθεν οὑκ ἐχωρίσθης ποτέ, καὶ κλῖνον τὸ οὖς σου πρὸς τὴν ἡμετέραν ἀσθένειαν· Κύριε ὁ Θεός, ὁ ὑπερβλύζων ἔλεος καὶ χρηστότητα, ὁ ἀεί με προσκαλούμενος, τὸν ἀεί σε ἀποστρεφόμενον καὶ παρὰ σοῦ εὐεργετούμενον, ἐξαπόστειλον ἐν ἐμοὶ τῷ ἀθλίῳ κατάνυξιν, καὶ δεῖξον, ὥς ποτε τὴν ἐν ἐρήμῳ πέτραν, τὴν λιθώδη καὶ πεπωρωμένην μου καρδίαν δακρύων φέρειν πηγάς.

 Ἰδοὺ γάρ, Δέσποτα, μετὰ φόβου καὶ τρόμου σοὶ προσπίπτω καὶ δέομαι. Κύριε, Κύριε, συγχώρησόν μοι τὰ διὅλης τῆς ἡμέρας καὶ τοῦ βίου μου παντὸς ἐν ἀγνοίᾳ καὶ γνώσει καὶ ἐνθυμήσει μου πταίσματα· οἶδα γὰρ ὡς πολὺ τὸ πλῆθος τῆς χρηστότητός σου, Κύριε, καὶ πλάστα φιλόψυχε, καὶ δία τοῦτο πρὸς δέησιν ἀπετόλμησα· οὑκ ἐποίησά σου κἂν μίαν ὤραν θέλημα, οὐδὲ ἓν ἀγαθόν, 

Βλέψον, Δέσποτα, σοὶ ἀνατίθημι πᾶσάν μου ἀσθένειαν· ἱλάσθητι, ἐλέησον, σοὶ γὰρ προσέρχομαι αὐτοκατάκριτος καὶ ἀναπολόγητος· ἐρυθριῶ καὶ φρίττω, τὸν οὐρανὸν ῥυπαροῖς θεάσασθαι ὀφθαλμοῖς. Σοὶ μὲν κλίνω γόνυ καρδίας καὶ σώματος, χεῖρας δὲ αἴρω σαρκός, μετὰ δακρύων καὶ στεναγμῶν κατανύξεως, δέομαι, Κύριε, Κύριε, βοήθει μοι, καὶ τοῦ πυρός τοῦ ἀσβέστου με λύτρωσαι. Ἔθεντο γάρ με τὸν ἄθλιον ἐπίχαρμα οἱ δαίμονες, κατἐμοῦ ἀναιδῶς ἐπιβαίνοντες.

Δία τοῦτο, Κύριε Κύριε, τάχυνον, σπεῦσον, βοήθησον ἀντιλαβοῦ, καὶ τῷ φοβερῷ σου κριτηρίῳ ἀκατάκριτον παραστῆναί με καταξίωσον. Καὶ μὴ νικήσωσιν αἱ ὑπὲρ ἄμμον θαλάσσης ἁμαρτίαι μου, περάγαθε καὶ μακρόθυμε Δέσποτα, τὴν ἄβυσσον τῆς φιλανθρωπίας σου, μὴ καταλαβέτωσαν ἐν τῇ  νυκτὶ ταύτῃ τὴν ελεεινήν μου ψυχήν, αἱ ἃς οὐ προσδοκῶ δαιμόνων φαντασίαι καὶ φόβοι νυκτερινοί, καὶ πρᾶγμα ἐν σκότει διαπορευόμενον· μὴ νυστάξῃ, μηδὲ ὑπνώσῃ ὁ φυλάσσων με Ἄγγελος, μηδέ τι τῶν ῥυπαρῶν τῆς ἡμέρας καὶ τῶν μεθἡμέραν ἡ νὺξ ἐλέγξῃ. 

Ἄκουσον, Κύριε, καρδίας βοώσης, καὶ μὴ προσχῇς τοῖς φαύλοις μου ἔργοις, ἀλλπίβλεψον ἐπὶ τὴν ὀδύνην τῆς ψυχῆς μου, καὶ τάχυνον τοῦ ἰάσασθαί με, χάριν τῆς φιλανθρωπίας σου, ῥὺσαί με ἀπὸ τῶν πονηρῶν ἔργων μου, καὶ μὴ ἀντιμετρήσῃς μοι μηδὲ θελἠσῃς ἀποδοῦναί μοι ἄξια ὧν ἔπραξα, ἵνα μὴ τελείως ἀπόλωμαι. Στρέψον μοι, Κύριε τὸν κοπετὸν εἰς χαράν, διάρρηξον τὸν σάκκον μου καὶ περίζωσόν με εὐφροσύνην, καὶ ἀνοιγήτω μοι ἡ θύρα τῆς βασιλείας σου, ἵνα εἰσελθὼν ἐν αὐτῇ μετὰ τῶν ἀπολαυόντων τοῦ φωτὸς τοῦ προσώπου σου, τύχω αἰωνίου ζωῆς.

Ἀποστολικὸ καὶ Εὐαγγελικὸ Ἀνάγνωσμα: Τετάρτη 25 Ἰανουαρίου 2023

Εὐαγγέλιο Ἄνω Ζώδιας
Εὐαγγέλιο Ἄνω Ζώδιας

Σημείωση: Οἱ πληροφορίες σχετικὰ μὲ τίς περικοπὲς τῶν Ἀποστόλων καὶ τῶν Εὐαγγελίων, ἀντλοῦνται ἐκ τῶν Τυπικῶν Διατάξεων τῆς Ἱερᾶς Μονῆς Κύκκου (Κύπρος).

ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΣΕΙΡΑΣ (ΤΕΤΑΡΤΗ ΛΓ΄ ΕΒΔΟΜΑΔΟΣ)
Καθολικῆς Α΄ Ἐπιστολῆς Πέτρου τὸ Ἀνάγνωσμα
4: 1-11

Ἀγαπητοί, Χριστοῦ οὖν παθόντος ὑπὲρ ἡμῶν σαρκὶ καὶ ὑμεῖς καὶ ὑμεῖς τὴν αὐτὴν ἔννοιαν ὁπλίσασθε, ὅτι ὁ παθὼν ἐν σαρκὶ πέπαυται ἁμαρτίας, εἰς τὸ μηκέτι ἀνθρώπων ἐπιθυμίαις, ἀλλὰ θελήματι Θεοῦ τὸν ἐπίλοιπον ἐν σαρκὶ βιῶσαι χρόνον· ἀρκετὸς γὰρ ὑμῖν ὁ παρεληλυθὼς χρόνος τοῦ βίου τὸ θέλημα τῶν ἐθνῶν κατεργάσασθαι, πεπορευμένους ἐν ἀσελγείαις, ἐπιθυμίαις, οἰνοφλυγίαις, κώμοις, πότοις καὶ ἀθεμίτοις εἰδωλολατρείαις· ἐν ᾧ ξενίζονται μὴ συντρεχόντων ὑμῶν εἰς τὴν αὐτὴν τῆς ἀσωτίας ἀνάχυσιν, βλασφημοῦντες· οἳ ἀποδώσουσι λόγον τῷ ἑτοίμως ἔχοντι κρῖναι ζῶντας καὶ νεκρούς· εἰς τοῦτο γὰρ καὶ νεκροῖς εὐηγγελίσθη, ἵνα κριθῶσι μὲν κατὰ ἀνθρώπους σαρκί, ζῶσι δὲ κατὰ Θεὸν πνεύματι. Πάντων δὲ τὸ τέλος ἤγγικε· σωφρονήσατε οὖν καὶ νήψατε εἰς τὰς προσευχάς· πρὸ πάντων δὲ τὴν εἰς ἑαυτοὺς ἀγάπην ἐκτενῆ ἔχοντες· ὅτι ἡ ἀγάπη καλύψει πλῆθος ἁμαρτιῶν· φιλόξενοι εἰς ἀλλήλους ἄνευ γογγυσμῶν. Ἕκαστος καθὼς ἔλαβε χάρισμα, εἰς ἑαυτοὺς αὐτὸ διακονοῦντες ὡς καλοὶ οἰκονόμοι ποικίλης χάριτος Θεοῦ· εἴ τις λαλεῖ, ὡς λόγια Θεοῦ· εἴ τις διακονεῖ, ὡς ἐξ ἰσχύος, ἧς χορηγεῖ ὁ Θεός· ἵνα ἐν πᾶσι δοξάζηται ὁ Θεὸς διὰ ᾽Ιησοῦ Χριστοῦ, ᾧ ἐστιν ἡ δόξα καὶ τὸ κράτος εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων· ἀμήν.

ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΑΓΙΟΥ ΤΗΣ ΗΜΕΡΑΣ (ΑΓΙΟΥ ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ ΤΟΥ ΘΕΟΛΟΓΟΥ)
Πρὸς Ἑβραίους Ἐπιστολῆς Παύλου τὸ Ἀνάγνωσμα
7: 26-28, 8: 1-2

Ἀδελφοί, τοιοῦτος ἡμῖν ἔπρεπεν ἀρχιερεύς, ὅσιος, ἄκακος, ἀμίαντος, κεχωρισμένος ἀπὸ τῶν ἁμαρτωλῶν καὶ ὑψηλότερος τῶν οὐρανῶν γενόμενος, ὃς οὐκ ἔχει καθ᾿ ἡμέραν ἀνάγκην, ὥσπερ οἱ ἀρχιερεῖς, πρότερον ὑπὲρ τῶν ἰδίων ἁμαρτιῶν θυσίας ἀναφέρειν, ἔπειτα τῶν τοῦ λαοῦ· τοῦτο γὰρ ἐποίησεν ἐφάπαξ ἑαυτὸν ἀνενέγκας. Ὁ νόμος γὰρ ἀνθρώπους καθίστησιν ἀρχιερεῖς ἔχοντας ἀσθένειαν, ὁ λόγος δὲ τῆς ὁρκωμοσίας τῆς μετὰ τὸν νόμον υἱὸν εἰς τὸν αἰῶνα τετελειωμένον. Κεφάλαιον δὲ ἐπὶ τοῖς λεγομένοις, τοιοῦτον ἔχομεν ἀρχιερέα, ὃς ἐκάθισεν ἐν δεξιᾷ τοῦ θρόνου τῆς μεγαλωσύνης ἐν τοῖς οὐρανοῖς, τῶν ῾Αγίων λειτουργὸς καὶ τῆς σκηνῆς τῆς ἀληθινῆς, ἣν ἔπηξεν ὁ Κύριος, καὶ οὐκ ἄνθρωπος.

ΕΥΑΓΓΕΛΙΟ ΣΕΙΡΑΣ (ΤΕΤΑΡΤΗ ΙΕ΄ ΜΑΤΘΑΙΟΥ)
Ἐκ τοῦ κατὰ Μάρκον
6: 7 – 13

Τῷ καιρῷ ἐκείνῳ, προσκαλεῖται ὁ Ἰησοῦς τοὺς δώδεκα μαθητὰς αὐτοῦ, καὶ ἤρξατο αὐτοὺς ἀποστέλλειν δύο δύο, καὶ ἐδίδου αὐτοῖς ἐξουσίαν τῶν πνευμάτων τῶν ἀκαθάρτων, καὶ παρήγγειλεν αὐτοῖς ἵνα μηδὲν αἴρωσιν εἰς ὁδὸν εἰ μὴ ῥάβδον μόνον, μὴ πήραν, μὴ ἄρτον, μὴ εἰς τὴν ζώνην χαλκόν, ἀλλ’ ὑποδεδεμένους σανδάλια, καὶ μὴ ἐνδεδύσθαι δύο χιτῶνας. καὶ ἔλεγεν αὐτοῖς· Ὅπου ἐὰν εἰσέλθητε εἰς οἰκίαν, ἐκεῖ μένετε ἕως ἂν ἐξέλθητε ἐκεῖθεν· καὶ ὅσοι ἐὰν μὴ δέξωνται ὑμᾶς μηδὲ ἀκούσωσιν ὑμῶν, ἐκπορευόμενοι ἐκεῖθεν ἐκτινάξατε τὸν χοῦν τὸν ὑποκάτω τῶν ποδῶν ὑμῶν εἰς μαρτύριον αὐτοῖς· ἀμὴν λέγω ὑμῖν, ἀνεκτότερον ἔσται Σοδόμοις ἢ Γομόρροις ἐν ἡμέρᾳ κρίσεως ἢ τῇ πόλει ἐκείνῃ. Καὶ ἐξελθόντες ἐκήρυσσον ἵνα μετανοήσωσι, καὶ δαιμόνια πολλὰ ἐξέβαλλον, καὶ ἤλειφον ἐλαίῳ πολλοὺς ἀρρώστους καὶ ἐθεράπευον.

ΕΥΑΓΓΕΛΙΟ ΑΓΙΟΥ ΤΗΣ ΗΜΕΡΑΣ (ΑΓΙΟΥ ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ ΤΟΥ ΘΕΟΛΟΓΟΥ)
Ἐκ τοῦ κατὰ Ἰωάννην
10: 9 – 16

Εἶπεν ὁ Κύριος· Ἐγώ εἰμι ἡ θύρα· δι᾽ ἐμοῦ ἐάν τις εἰσέλθῃ σωθήσεται καὶ εἰσελεύσεται καὶ ἐξελεύσεται καὶ νομὴν εὑρήσει. Ὁ κλέπτης οὐκ ἔρχεται εἰ μὴ ἵνα κλέψῃ καὶ θύσῃ καὶ ἀπολέσῃ· ἐγὼ ἦλθον ἵνα ζωὴν ἔχωσιν καὶ περισσὸν ἔχωσιν. ᾽Εγώ εἰμι ὁ ποιμὴν ὁ καλός· ὁ ποιμὴν ὁ καλὸς τὴν ψυχὴν αὐτοῦ τίθησιν ὑπὲρ τῶν προβάτων·ὁ μισθωτὸς καὶ οὐκ ὢν ποιμήν, οὗ οὐκ ἔστιν τὰ πρόβατα ἴδια, θεωρεῖ τὸν λύκον ἐρχόμενον καὶ ἀφίησιν τὰ πρόβατα καὶ φεύγει καὶ ὁ λύκος ἁρπάζει αὐτὰ καὶ σκορπίζει τὰ πρόβατα. Ὁ δὲ μισθωτὸς φεύγει ὅτι μισθωτός ἐστιν καὶ οὐ μέλει αὐτῷ περὶ τῶν προβάτων. ᾽Εγώ εἰμι ὁ ποιμὴν ὁ καλός, καὶ γινώσκω τὰ ἐμὰ καὶ γινώσκομαι ὑπὸ τῶν ἐμῶν,καθὼς γινώσκει με ὁ πατὴρ κἀγὼ γινώσκω τὸν πατέρα· καὶ τὴν ψυχήν μου τίθημι ὑπὲρ τῶν προβάτων. Καὶ ἄλλα πρόβατα ἔχω ἃ οὐκ ἔστιν ἐκ τῆς αὐλῆς ταύτης· κἀκεῖνα δεῖ με ἀγαγεῖν, καὶ τῆς φωνῆς μου ἀκούσουσιν, καὶ γενήσονται μία ποίμνη, εἷς ποιμήν.

Για τα προηγούμενα αποστολικά και ευαγγελικά αναγνώσματα πατήστε εδώ

Смирението на Бог Отец (11 септември 2022 г.)

За много години и на вас! Благословени да са и да ги живеете в покаяние!

Днешното много важно свето евангелие е основно за вечния живот, който Бог Отец иска да ни даде на нас човеците. Обърнете внимание. Това е нещо, което колкото и да идваме на църква, колкото и духовни, богословски, катехизични книги да сме прочели, го пренебрегваме или забравяме. Но и Бог Отец е толкова смирен, че иска да се крие. Иска цялата слава и сега, и в бъдеще при Второто пришествие да се отдаде на Сина Му, на нашия Господ Иисус Христос. 

Бог Отец не се вижда, няма човешки образ, какъвто имаше Синът Му, след като прие плът от Светия Дух и Дева Мария и се осъществи великото тайнство на въплъщението. Сам Бог Отец на всяка света литургия приема честните дарове, които ние предлагаме – тялото и кръвта на Неговия Син и наш Бог Иисус Христос. Той изпраща Светия Дух и тези дарове, хлябът и виното, се превръщат в тяло и кръв Христови. Както казва свети Нектарий Егински, Той притежава една необяснима, непонятна любов към всички нас, хората, и към всички,  които са живели преди нас, и към тези, които ще дойдат след нас. Една непонятна любов – ние да искаме да Му се изплъзнем, а Той  по различни начини, под различни предлози да ни преследва с любовта Си. Използва хиляди начини да ни задържи във вечния живот, а не да ни предаде на вечния ад на сатаната, да ни държи в Своята светлината, която е пълна със знания (та нали е Бог на познанията!), пълна е с информация, с благодат и радост. А ние постоянно да се противопоставяме с нашите лоши намерения, странни желания, оправдания, грехове, наследственост, навици, користни цели. 

Много ми харесва това, което казва един голям богослов на 20 в. от Кападокия – отец Йоан Романидис: „Света Троица обича хората с безкористна любов“. Не очаква нищо от нас. Ние, за да обичаме, винаги искаме да извлечем някаква полза, да получим нещо в замяна. Само светците обичат без да очакват нещо в замяна. Света Троица ни обича всички нас безкористно. Когато учениците казали на Христос: „Покажи ни Отец и ни стига!“, Той какво им отговорил? „Този, който е видял Мене, видял е и Моя Отец“ (Йоан 14:8-9). Това не означава, че Бог Отец не съществува, но Той напълно се отъждествява със Сина и Светия Дух. Те и тримата са единосъщни, неразделни са, но съществуват едновременно в три лица – светлина е Отец, светлина е Словото, светлина е и Светият Дух. Но Този, Който прие човешки образ и плът, Когото виждаме на иконите, с Когото се причастяваме, Когото ядем и пием, е Синът на Бог Отец – нашият Господ Иисус Христос. Затова и казва: „Този, който е видял Мене, видял е и Отец“. Чрез Сина и с помощта на Светия Дух се извисяваме до Отец. 

И всички тези тайнства се случват с нас, защото Бог Отец толкова  обикна света с тази дивна, безкористна любов, според свети Нектарий. Какво е поискал от нас Бог Отец през тези няколко пъти, когато се е появявал в светото евангелие? Но по-скоро трябваше да кажа: когато се е чувал гласът му – при реката Йордан, когато се кръщавал Синът Му, на планината Тавор, когато се преобразил Синът Му и за един миг е видян, цял облян в светлина. Тогава се чува гласът на Отец: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!” 

И така, когато се е откривал Бог Отец, не ни казва: „Мене да слушате“. Виждате ли какъв смирен Баща имаме на небето! Какъв Баща има нашият Господ Иисус Христос! Казва: „Този е моят възлюбен Син, Него да слушате! Неговите заповеди да спазвате!“ 

И когато учениците малко преди Христос да се изкачи на Голгота, за да се разпъне на кръста доброволно и да умре за нас, и да влезе в гроба за нас, за да победи смъртта ни, за да победи дявола, Му казали: „Кажи ни, Господи, една молитва да се молим и ние“. Не можеше ли да им каже тази молитва, която всяка вечер отправят тук отец Амвросий, отец Серафим, монасите, монахините, вие (надявам се да се молите всеки един от вас в стаите си денем и нощем)? Можеше да им каже: „Да призовавате моето име: Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“ – най-кратката и силна молитва. Но им казал (още една проява на смирение от Христос): Да казвате Отче наш, Който си на небесата…. Да призовавате името на Моя Отец. Единият учи на любов към другия. 

Разбирате ли го това? Какво означава обичам? Да не налагам своето аз! Ние тръгваме да кажем пет приказки и три от тях съдържат „аз”: „Аз казах… И аз казах… И аз казах…“.     

Всичко това ни учи колко силно Бог е обикнал света, че за да ни спаси от греха (който наследихме поради падението на нашите прародители Адам и Ева), за да ни спаси от сатаната, който придоби права вече над нас, за да ни спаси от смъртта, Той изпрати любимия Си Син да умре за нас. Чуйте само! Ние не допускаме дори едно пръстче на детето ни да го заболи. А цял един Бог изпраща Сина Си не просто да пострада за нас, а да умре за нас, за да имаме ние живота на Света Троица – на Бог Отец, на Бог Син Иисус Христос и на Бог Свети Дух. Това е вечният живот, както е казано: „А вечен живот е това, да познават Тебе, единия истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос” (Йоан 17:3). 

Бог Отец иска да се запознае с нас, да ни се представи. Каза ми един свят човек какво му открил Христос преди три години. Казал му: „Забравиха Ме хората от 20 век. Трябва през 21 век да се представя отново. Не Ме познават. И дори отново да сляза, няма да Ме познаят. Имат друга интереси сега, други ценности“. 

Наистина – говориш им за смирение, а те си мислят, че смирението е унижение. Хората днес търсят правата си и само правата си. На това ни научи безбожната Европа. И ето ги сега правата ни, правата ни – всичко се демонизира, дори и земята, и въздухът, а реките и езерата пресъхват. Защото всичко е съпричастно, всичко е в общение, всичко участва както в светите неща, така и в греха, в зависимост от това, откъде ние ги вземаме. Затова ви моля, Бог Отец, нашият Господ Иисус Христос, Светият Дух, т. е. Света Троица иска да ни даде вечен живот. Но ние искаме ли? Това е въпросът. Дори и да имаме политически успехи, научни, природоизследователски, икономически напредък и каквото и да било друго човешко постижение, ако обаче не придобием копнеж, желание („жажда“ казваше свети Порфирий) за вечния живот, т.е. за живота на Триединия Бог, напразно сме живели, напразно сме се трудили. И ако ги има тези малки манастири, тези православни енории, това е, за да ни напомнят: Хайде, събуди се! Не живеем за някакви си 70, 80, 90, нека са 100 години. Живеем за вечния живот. Трябва да го жадуваме обаче! И не като религиозни евреи да спазваме някакви заповеди (имам предвид в религиозния закон), но да го жадуваме с безкористната любов на Света Троица. Знам, че това е много трудно, казвам го и за себе си, но православният християнин е за трудностите, за светостта. Сам Христос е казал: „невъзможното за човека е възможно за Бога” (Мат. 19:26). 

Сега, когато щях да тръгвам за светата литургия, знаете ли какво ми се случи? Стаите ни в митрополията са пълни с икони и затова понякога казвам: единственото нещо, с което сме богати в Морфоска митрополия, са иконите. В това отношение сме свръхсила! Една нова икона, която имаме, е на моя изповедник Евмений, новообявения светец. Всеки път, когато слизам долу на първия етаж, му се покланям и му казвам нещо. Знаете ли какво му казах днес? Наистина бяха едни от най-хубавите молитви, които съм отправял. Казах му: „Дядо, помогни ми да обикна Христос, както ти Го обичаше. Знам, че е невъзможно и непостижимо за мене, мързеливия, но ти ме научи да искам да се поправя. Моля те, искам да обикна Христос, както ти Го обичаше, погрижи се!” И усетих сърцето ми да пърха от радост. И си казах: чу ме светецът! Защото през целия си живот той живя с радост.  

Пожелавам ви я аз на вас! Пожелайте я и вие на мене!

Превод от гръцки език: Мария Христова

Eх, мирът!… Къде да го намеря? (5 май 2022 г., празник на св. мъченица Ирина)

Благословени да са и вашите години и да са мирни в Господ! 

Всички искат мир, но къде е мирът? 

Търсим да намерим мира в нашите домове и откриваме разводи. Търсим го при децата ни, но откриваме юношески, младежки и други бунтове. В нашите училища ли да го търсим? Но там вместо мир и грамотност откриваме нарушения и наркотици. В Църквата ли, която е извор на мира? И там виждаме раздори, скандали и славолюбие. При управляващите и властимащите ли? Но и там е същото, а още – и разложение, и поквара. В нашите енории ли? Там не можем да се опазим от „благочестивите” клюки. 

И се пита Божият човек: Защо е всичко това, Господи? Вярваме в Тебе, почитаме Те, празнуваме Те, ядем Те, пием Те, следваме Те – е, не съвсем точно, а според силите си в това лукаво време днес. 

Какво е това, което липсва и нямаме мир в семействата, в училището, в обществото, в Църквата? Какво е това, което липсва и не намираме мира в енориите? Макар че съвременната технология е толкова богата, както никога досега, защото Ти, Христе Боже мой, си просветил съвременните учени-технолози. Но независимо от това, че технологията е толкова богата и изобретателна, тя е станала безчовечна, убива създателя си, т.е. човека. И на първо място и основно това се вижда в едно от най-трагичните явления днес – абортите. Днес права имат кучетата, котките, разните групи на „различните”. Но нероденото дете, което ние сме създали, няма права. Майката само има право… да го убие. Всичко това, скъпи мои, е днешното наше общество. Простете ми, че след този хубав празник ви напомням такива горчиви неща, но то е, за да се приземим, защото вече две години и половина се намираме в една Трета световна война. 

Кипър има голям покров на небесата от светците, които е родил през вековете, когато не е бил покварен, когато е бил окупиран, но останал православен, макар и да се е намирал под всякакви господства – латинско, венецианско, турско, английско и сега европейско. Сега само си мислим, че сме свободни. През всички тези предходни години преди 1960 г. (когато Кипър е получил независимост след английската окупация, б. р.) православната ни Църква успя и съхрани народа ни. 

Каза ми един Божи човек, който е прозорлив: „Кипър ще закъснее да разбере Третата световна война“. Пандемията премина като истинска буря и едва я усетихме. Знаете ли коя е причината? Защо ето тези тук обикновени отци, дякони и някои църковни певци, чиято душа го искаше, съхраниха жива литургията. Не затвориха църквите, както гласеше разпореждането. Съхраниха Бога жив в нашия живот. Защото там, където е светата литургия, е Христос: „С нами Бог, разумейте язици и покаряйте ся!” („С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте!” – Ис. 8:8, по превода на 70-те, б. р.)

Какво общо има всичко това със света Ирина и свети Ефрем? Голяма връзка имат с всички трагични неща, които споменах в началото, и още по-трагичните, които се случват в нашия регион, а ще се случват и други – не само войни. Ще имаме огромна нужда от горива. Има ли гориво полицията ни за следващите две години? Помислете сериозно над това! Когато трябва да патрулират, ще трябва първо да мислят за горивото. Когато ще искам да дойда в „Света Ирина“ и в Канавя за Неделя на мироносиците, ще мисля не за здравето си, а дали има гориво за колата.

Дотам е стигнал народът, натам го водят, защото отсъства мирът, който Светият Дух дава. Всички си мислят, че мирът е да ям, да пия спокойно, без притеснения – все европейски човешки права! Но войните, които сега се водят, които се водеха и ще се водят, се подхранват тайно от различни сили, от политически водачи. Казвахме ги тия неща и миналата, и по-миналата година, но звучаха странно, сега звучат по-логично. Малко по малко ще разберете това, което казва владиката ви. Ако не потърсим мира вътре в сърцата си, както го търсеха света Ирина и свети Ефрем като плод на Светия Дух, няма да намерим мира нито вътре в нас, нито в семействата ни, нито в енориите ни, нито в родното ни място, нито в нашата Европа, нито в нашия свят. 

От нас, православните християни, които участваме в Тялото Христово, зависи мирът по целия свят. Ще ви дам един пример: свети Паисий живя праведно и стана светец. Но тази святост само лично него ли засяга? Вижте колко хора сега имат полза от нея! Някои получават помощ от явяванията, които той непрекъснато върши, други – от пророчествата му, които са толкова актуални, сякаш четеш новините за утрешния ден. Много хора се облагодетелстват от богословските му духовни слова от книгите, които четат. Мнозина следват примера на голямата му вяра, която той е наследил от майка си и баща си. Дори и филм направиха за него. И хората отиват да гледат него повече, отколкото онова, с което са пълни телевизиите и кината. Следователно, ние гърците още имаме някаква стойност. Имаме тоя квас, за който говореше Макриянис (Янис Макриянис, 1797-1864 г., гръцки борец за освобождение от османско господство, военен, политик и писател, б. р.), за който говореше Колокотронис (Теодор Колокотронис, 1770-1843 г., гръцки борец за освобождение от османско господство, военен, политик). Казваха: „Зверовете ни изяждат, но квасът остава!“. 

Колко е важно това! Но за да стане тестото, трябва да се замеси брашното с кваса. Виждате ли това Тяло и Кръв Христови? За да се превърнат в Тялото и Кръвта Христови, се започва от малко квас – малко брашно, замесено със светена вода. Затова ви моля, каквото и да преживеете през следващите месеци и години, мисълта ви да е насочена натам: „Кога ще отида на служба? Кога ще се причастя? Ако допусна някоя грешка, ако направя някой грях чисто по човешки или просто по навик, къде да отида да се изповядам? Но първо трябва да се покая и след това да отида да се изповядам“.

Това са основните неща, за да може човек да открие мира. Първо аз намирам мира, предавам го на отците-свещеници, на дяконите ми, на певците ми, на хората, които се черкуват и ме виждат по-често. И започва след това този мир, който имам в сърцето си в резултат на покаянието и молитвата, и честото приемане на светото причастие, да се предава дори и на враговете ми. 

Винаги по селата любимците на възрастните хора бяха мъдрите старци, които запазиха семействата си, претърпяха скърби и много пъти проявяваха голямо търпение. Преди малко казах на един мой дякон: в манастирите имаме за пример духовните старци, а в селата образец са ни дядовците и бабите с кърпите на главата. Днес търсим да намерим православни баби и дядовци в селата. Младите търсят днес в манастирите и на Света гора да открият един старец Паисий. По този повод старецът Гавриил, който винаги е бил негов съсед на Света гора, казва: „Хиляда светогорци днес да смелиш, един Паисий няма да се получи!“. 

Чувате ли? Не е в криза само бракът и целият свят, но и монашеството – там, където то съществува. Следователно, трябва да се замислим кой е този бяс, който успя да навлезе навсякъде и потроши „витрините“ на православието – днес с епидемията, утре с едно земетресение или с някоя война. Всичко това е в програмата. Казали са ни го светците, че това ще стане. Кога, къде и как – един Господ знае. Ако Той пожелае, премества и времевите граници, но тези неща ще се случат и затова трябва да имаме готовност всички – и властите, и митрополията, и енорията, и семейството. А ние сме в готовност, когато следим сърцето си. И там, където правим грешки и не спазваме Христовите заповеди, да казваме: Христе Боже мой, прости ми! Тогава ще имате „бодър ум, целомъдрен помисъл, трезвено сърце, лек сън” (молитва към Иисус Христос от повечерието). Пожелавам ви го аз на вас, пожелайте го и вие на нас!

Настъпиха трудни дни след Великден. Затова нека стоим близо до светците! Онези от вас, които не се изповядвате, на колене ви моля да намерите един духовен отец, да му се доверите и да се изповядате. А вие, които имате изповедник, не се възгордявайте! Както казва св. апостол Павел, „който мисли, че стои, нека гледа да не падне!”. Днес е много лесно това да се случи. И преди всичко, трябва да обикнем смирението.

Колко чудеса е извършила света Ирина! На колко хиляди хора е въздействала тя! Тази жена от Персия, която се казвала Пенелопа, Светият Дух и нейният ангел я превърнали в Ирина. Вчера, когато отново прочетох житието ѝ, ми направи впечатление, че свети Никодим Светогорец назовава само няколко исторически факта: «Родена в Персия, в Магедон, през този и този век от родители…» и след това казва: «Взе я ангел Божи и я научи на вяра. И ви пиша тези чудни и странни неща, които открих». 

Самият светец се учудил на това, което прочел за света Ирина, но го пише. Ако бяха днешните европейци, какво щяха да кажат? Щяха да рекат: „Това са приказчици – махнете ги!“. Но нима житията на свети Яков (Цаликис), на свети Паисий (Светогорец), на свети Порфирий, на свети Евмений не са също толкова чудни, както тези на света Ирина и свети Ефрем?! 

Светостта винаги е съществувала и ще я има у хора, които подценяваме и у които не я очакваме. Светостта винаги изненадва, но винаги ще я има, защото Бог съществува. Тя е животът на Бог Отец и на Бог Син, и на Бог Свети Дух, благодатният живот на Светата Троица, който Тя иска да подели с нас, хората. Но ние искаме ли? Това е въпросът. Какво искаме ние всъщност? Искаме ли вечния живот или един хубав временен живот? 

Говорих си преди малко с една добра жена, която ме попита как са краката ми, тъй като ѝ бях казал, че ме болят краката, а тя ми споделяше за нейните болежки. Каза ми:

– Хубаво е, владико, да имаме болести. 

– Хубаво е, защото не ни позволяват да си вирим носа.

– Да! Но болките?!

Отговорих ѝ:

– Живот без болка има само на оня свят. Затова се казва: „Там, където няма болка…“. В този живот имаме болки, скърби и стенания. 

И последно нещо: канонизираният неотдавна светец преподобни Евмений говореше много и хубави неща. Едно от тях, които съм казвал навсякъде, ще го кажа и сега: 

„Искаш ли да разбереш дали си на Христовия път, на пътя на светците (защото много пъти мислим, че сме на него – и преди всичко ние, които правим големите проповеди), две неща да следиш. Първото е, дали понасяш скърбите, трудностите и болките. Ако ги понасяш, ти си на прав път. И второто е, дали прощаваш лесно на този, който е бил несправедлив с тебе и те е огорчил. Когато понасяш скърбите и болките, тогава си на пътя на Кръста, за да откриеш Възкресението“. 

Пожелавам ви го аз на вас, пожелайте го и вие на нас!

Превод от гръцки: Мария Христова

Излезе нова книга: „Пламенни слова за вярата“

В навечерието на Рождественските празници излезе от печат нова православна книга. Това е сборникът с проповеди на Морфоския митрополит Неофит от Кипърската православна църка, озаглавен Пламенни слова за вярата (София, 2022 г.). Идеята и осъществяването ѝ е на енориаши на столичния храм „Св. Георги“, кв. „Дървеница“. Преводач от аудио-записите е Мария Христова, а редактор Иван Ж. Димитров.

Митрополитът на Морфу Неофит е известен проповедник в Кипър. Като студент в Атина е имал щастието да общува с големи подвижници от втората половина на миналия век – преподобните Яков Цаликис, Порфирий Кавсокаливийски, Паисий Светогорец. Като митрополит Неофит Морфоски е известен с активната си позиция по редица актуални и болезнени проблеми на съвременния живот. Някои от възгледите му са дискусионни, но пламенността, с която изразява мнението си, не оставя съмнение, че винаги е движен от пастирската си съвест и гореща любов към Бога.

Проповедите в сборника са произнесени през последните три години и са преведени по техните аудио-записи. Първоначално отделни преводи са публикувани в интернет-страницата на храм „Св. Георги“, а впоследствие, поради големия интерес на християните в енорията, се ражда идеята за издаването им в книга. Тази енорийска инициатива показва, че вярващите имат нужда да чуят живо и естествено слово на епископ, който говори на народа на неговия език и затова достига до сърцата на млади и стари.

Поместените в българския сборник слова предстои да излязат и на оригиналния гръцки език в Кипър.

Сборникът може да се намери в църковни книжарници в София, а за поръчки по пощата желаещите могат да се обръщат на телефон +359 887 954 578.

Ἀποστολικὸ καὶ Εὐαγγελικὸ Ἀνάγνωσμα: Τρίτη 24 Ἰανουαρίου 2023

Εὐαγγέλιο Ἄνω Ζώδιας

Εὐαγγέλιο Ἄνω Ζώδιας

Σημείωση: Οἱ πληροφορίες σχετικὰ μὲ τίς περικοπὲς τῶν Ἀποστόλων καὶ τῶν Εὐαγγελίων, ἀντλοῦνται ἐκ τῶν Τυπικῶν Διατάξεων τῆς Ἱερᾶς Μονῆς Κύκκου (Κύπρος).

ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΣΕΙΡΑΣ (ΤΡΙΤΗ ΛΓ΄ ΕΒΔΟΜΑΔΟΣ)
Καθολικῆς Α΄ Ἐπιστολῆς Πέτρου τὸ Ἀνάγνωσμα
3: 10-22

Ἀγαπητοί, ὁ θέλων ζωὴν ἀγαπᾶν καὶ ἰδεῖν ἡμέρας ἀγαθὰς παυσάτω τὴν γλῶσσαν αὐτοῦ ἀπὸ κακοῦ καὶ χείλη αὐτοῦ τοῦ μὴ λαλῆσαι δόλον, ἐκκλινάτω ἀπὸ κακοῦ καὶ ποιησάτω ἀγαθόν, ζητησάτω εἰρήνην καὶ διωξάτω αὐτήν· ὅτι ὀφθαλμοὶ Κυρίου ἐπὶ δικαίους καὶ ὦτα αὐτοῦ εἰς δέησιν αὐτῶν, πρόσωπον δὲ Κυρίου ἐπὶ ποιοῦντας κακά. Καὶ τίς ὁ κακώσων ὑμᾶς, ἐὰν τοῦ ἀγαθοῦ μιμηταὶ γένησθε; ἀλλ᾽ εἰ καὶ πάσχοιτε διὰ δικαιοσύνην, μακάριοι· τὸν δὲ φόβον αὐτῶν μὴ φοβηθῆτε μηδὲ ταραχθῆτε. Κύριον δὲ τὸν Θεὸν ἁγιάσατε ἐν ταῖς καρδίαις ὑμῶν, ἕτοιμοι δὲ ἀεὶ πρὸς ἀπολογίαν παντὶ τῷ αἰτοῦντι ὑμᾶς λόγον περὶ τῆς ἐν ὑμῖν ἐλπίδος μετὰ πραότητος καὶ φόβου, συνείδησιν ἔχοντες ἀγαθήν, ἵνα ἐν ᾧ καταλαλῶσιν ὑμῶν ὡς κακοποιῶν, καταισχυνθῶσιν οἱ ἐπηρεάζοντες ὑμῶν τὴν ἀγαθὴν ἐν Χριστῷ ἀναστροφήν. Κρεῖττον γὰρ ἀγαθοποιοῦντας, εἰ θέλοι τὸ θέλημα τοῦ Θεοῦ, πάσχειν ἢ κακοποιοῦντας· ὅτι καὶ Χριστὸς ἅπαξ περὶ ἁμαρτιῶν ἔπαθε, δίκαιος ὑπὲρ ἀδίκων, ἵνα ἡμᾶς προσαγάγῃ τῷ Θεῷ, θανατωθεὶς μὲν σαρκί, ζωοποιηθεὶς δὲ πνεύματι· ἐν ᾧ καὶ τοῖς ἐν φυλακῇ πνεύμασι πορευθεὶς ἐκήρυξεν, ἀπειθήσασί ποτε, ὅτε ἀπεξεδέχετο ἡ τοῦ Θεοῦ μακροθυμία ἐν ἡμέραις Νῶε κατασκευαζομένης κιβωτοῦ, εἰς ἣν ὀλίγαι, τοῦτ᾽ ἔστιν ὀκτὼ ψυχαί, διεσώθησαν δι᾽ ὕδατος. ὃ ἀντίτυπον νῦν καὶ ἡμᾶς σῴζει βάπτισμα, οὐ σαρκὸς ἀπόθεσις ῥύπου, ἀλλὰ συνειδήσεως ἀγαθῆς ἐπερώτημα εἰς Θεόν, δι᾽ ἀναστάσεως ᾽Ιησοῦ Χριστοῦ, ὅς ἐστιν ἐν δεξιᾷ τοῦ Θεοῦ πορευθεὶς εἰς οὐρανόν, ὑποταγέντων αὐτῷ ἀγγέλων καὶ Ἐξουσιῶν καὶ Δυνάμεων.

ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΑΓΙΟΥ ΤΗΣ ΗΜΕΡΑΣ (ΑΝΑΜΝΗΣΗ ΘΕΟΣΗΜΕΙΑΣ – ΑΓΙΟΥ ΝΕΟΦΥΤΟΥ ΤΟΥ ΕΓΚΛΕΙΣΤΟΥ)
Πρὸς Κορινθίους Β΄ Ἐπιστολῆς Παύλου τὸ Ἀνάγνωσμα
1: 8-11

Ἀδελφοί, οὐ θέλομεν ὑμᾶς ἀγνοεῖν, ὑπὲρ τῆς θλίψεως ἡμῶν τῆς γενομένης ἡμῖν ἐν τῇ ᾿Ασίᾳ, ὅτι καθ᾿ ὑπερβολὴν ἐβαρήθημεν ὑπὲρ δύναμιν, ὥστε ἐξαπορηθῆναι ἡμᾶς καὶ τοῦ ζῆν· ἀλλὰ αὐτοὶ ἐν ἑαυτοῖς τὸ ἀπόκριμα τοῦ θανάτου ἐσχήκαμεν, ἵνα μὴ πεποιθότες ὦμεν ἐφ᾿ ἑαυτοῖς, ἀλλ᾿ ἐπὶ τῷ Θεῷ τῷ ἐγείροντι τοὺς νεκρούς· ὃς ἐκ τηλικούτου θανάτου ἐρρύσατο ἡμᾶς καὶ ῥύεται, εἰς ὃν ἠλπίκαμεν ὅτι καὶ ἔτι ῥύσεται, συνυπουργούντων καὶ ὑμῶν ὑπὲρ ἡμῶν τῇ δεήσει, ἵνα ἐκ πολλῶν προσώπων τὸ εἰς ἡμᾶς χάρισμα διὰ πολλῶν εὐχαριστηθῇ ὑπὲρ ἡμῶν.

ΕΥΑΓΓΕΛΙΟ ΣΕΙΡΑΣ (ΤΡΙΤΗ ΙΕ΄ ΜΑΤΘΑΙΟΥ)
Ἐκ τοῦ κατὰ Μάρκον
6: 1-7

Τῷ καιρῷ ἐκείνῳ, ἦλθεν ὁ Ἰησοῦς εἰς τὴν πατρίδα ἑαυτοῦ· καὶ ἀκολουθοῦσιν αὐτῷ οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ. καὶ γενομένου σαββάτου ἤρξατο ἐν τῇ συναγωγῇ διδάσκειν· καὶ πολλοὶ ἀκούοντες ἐξεπλήσσοντο λέγοντες· Πόθεν τούτῳ ταῦτα; καὶ τίς ἡ σοφία ἡ δοθεῖσα αὐτῷ, καὶ δυνάμεις τοιαῦται διὰ τῶν χειρῶν αὐτοῦ γίνονται; οὐχ οὗτός ἐστιν ὁ τέκτων, ὁ υἱὸς τῆς Μαρίας, ἀδελφὸς δὲ Ἰακώβου καὶ Ἰωσῆ καὶ Ἰούδα καὶ Σίμωνος; καὶ οὐκ εἰσὶν αἱ ἀδελφαὶ αὐτοῦ ὧδε πρὸς ἡμᾶς; καὶ ἐσκανδαλίζοντο ἐν αὐτῷ. ἔλεγε δὲ αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς ὅτι Οὐκ ἔστι προφήτης ἄτιμος εἰ μὴ ἐν τῇ πατρίδι αὐτοῦ καὶ ἐν τοῖς συγγενέσι καὶ ἐν τῇ οἰκίᾳ αὐτοῦ. καὶ οὐκ ἠδύνατο ἐκεῖ οὐδεμίαν δύναμιν ποιῆσαι, εἰ μὴ ὀλίγοις ἀρρώστοις ἐπιθεὶς τὰς χεῖρας ἐθεράπευσε· καὶ ἐθαύμαζε διὰ τὴν ἀπιστίαν αὐτῶν. Καὶ περιῆγε τὰς κώμας κύκλῳ διδάσκων. Καὶ προσκαλεῖται τοὺς δώδεκα, καὶ ἤρξατο αὐτοὺς ἀποστέλλειν δύο δύο, καὶ ἐδίδου αὐτοῖς ἐξουσίαν τῶν πνευμάτων τῶν ἀκαθάρτων.

ΕΥΑΓΓΕΛΙΟ ΑΓΙΟΥ ΤΗΣ ΗΜΕΡΑΣ (ΑΝΑΜΝΗΣΗ ΘΕΟΣΗΜΕΙΑΣ – ΑΓΙΟΥ ΝΕΟΦΥΤΟΥ ΤΟΥ ΕΓΚΛΕΙΣΤΟΥ)
Ἐκ τοῦ κατὰ Ματθαῖον
10: 23-31

Εἶπεν ὁ Κύριος τοῖς ἑαυτοῦ Μαθηταῖς· ὅταν διώκωσιν ὑμᾶς ἐν τῇ πόλει ταύτῃ, φεύγετε εἰς τὴν ἄλλην· ἀμὴν γὰρ λέγω ὑμῖν, οὐ μὴ τελέσητε τὰς πόλεις τοῦ Ἰσραὴλ ἕως ἂν ἔλθῃ ὁ υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου. Οὐκ ἔστι μαθητὴς ὑπὲρ τὸν διδάσκαλον οὐδὲ δοῦλος ὑπὲρ τὸν κύριον αὐτοῦ. ἀρκετὸν τῷ μαθητῇ ἵνα γένηται ὡς ὁ διδάσκαλος αὐτοῦ, καὶ ὁ δοῦλος ὡς ὁ κύριος αὐτοῦ. εἰ τὸν οἰκοδεσπότην Βεελζεβοὺλ ἐκάλεσαν, πόσῳ μᾶλλον τοὺς οἰκιακοὺς αὐτοῦ; Μὴ οὖν φοβηθῆτε αὐτούς· οὐδὲν γάρ ἐστι κεκαλυμμένον ὃ οὐκ ἀποκαλυφθήσεται, καὶ κρυπτὸν ὃ οὐ γνωσθήσεται. ὃ λέγω ὑμῖν ἐν τῇ σκοτίᾳ, εἴπατε ἐν τῷ φωτί· καὶ ὃ εἰς τὸ οὖς ἀκούετε, κηρύξατε ἐπὶ τῶν δωμάτων. καὶ μὴ φοβεῖσθε ἀπὸ τῶν ἀποκτεννόντων τὸ σῶμα, τὴν δὲ ψυχὴν μὴ δυναμένων ἀποκτεῖναι· φοβήθητε δὲ μᾶλλον τὸν δυνάμενον καὶ ψυχὴν καὶ σῶμα ἀπολέσαι ἐν γεέννῃ. οὐχὶ δύο στρουθία ἀσσαρίου πωλεῖται; καὶ ἓν ἐξ αὐτῶν οὐ πεσεῖται ἐπὶ τὴν γῆν ἄνευ τοῦ πατρὸς ὑμῶν. ὑμῶν δὲ καὶ αἱ τρίχες τῆς κεφαλῆς πᾶσαι ἠριθμημέναι εἰσί. μὴ οὖν φοβηθῆτε· πολλῶν στρουθίων διαφέρετε ὑμεῖς.

Για τα προηγούμενα αποστολικά και ευαγγελικά αναγνώσματα πατήστε εδώ

Μετανθρωπισμός και “χακάρισμα” του ανθρωπίνου εγκεφάλου

Μόρφου Νεόφυτος: Προϋποθέσεις Θείας Κοινωνίας καὶ αὔξησης τῆς πίστης (22.01.2023)

Κήρυγμα Μητροπολίτου Μόρφου κ. Νεοφύτου κατὰ τὴ Θεία Λειτουργία τὴν Κυριακὴ ΙΒ΄ Λουκᾶ (τοῦ Τυφλοῦ), ποὺ τελέσθηκε στὸν ἱερὸ ναὸ Ἁγίας Μαρίνας τῆς κοινότητας Ἁγίας Μαρίνας Ξυλιάτου, τῆς μητροπολιτικῆς περιφέρειας Μόρφου (22.01.2023).

Ψάλλει ὁ Πρωτοψάλτης τῆς Ἱερᾶς Μητροπόλεως Μόρφου κ. Μάριος Ἀντωνίου.

Ακάκι – Ιερός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος: Αγρυπνία με την ευκαιρία της εορτής των Τριών Ιεραρχών (29/30 Ιανουαρίου 2023)

Τρείς Ιεράρχες. Ιερός Ναός Αγίων Ανδρόνικου και Αθανασίας, Ευρύχου

Τρείς Ιεράρχες. Ιερός Ναός Αγίων Ανδρόνικου και Αθανασίας, Ευρύχου

Φέρεται εις γνώσιν των ευσεβών Χριστιανών ότι την Κυριακή 29 Ιανουαρίου 2023 και ώρα 7:30 μ.μ., θα τελεστεί Αγρυπνία στον Ιερό Ναό Μεταμορφώσεως του Σωτήρος στο Ακάκι, προς τιμή των Τριών Ιεραρχών και Οικουμενικών Διδασκάλων Βασιλείου του Μεγάλου, Γρηγορίου του Θεολόγου και Ιωάννου του Χρυσοστόμου.

Της Ιεράς Αγρυπνίας θα προεξάρχει ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μόρφου κ. Νεόφυτος.

Ιερός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος, Ακάκι