Благословени да са и вашите години и да са мирни в Господ!
Всички искат мир, но къде е мирът?
И се пита Божият човек: Защо е всичко това, Господи? Вярваме в Тебе, почитаме Те, празнуваме Те, ядем Те, пием Те, следваме Те – е, не съвсем точно, а според силите си в това лукаво време днес.
Какво е това, което липсва и нямаме мир в семействата, в училището, в обществото, в Църквата? Какво е това, което липсва и не намираме мира в енориите? Макар че съвременната технология е толкова богата, както никога досега, защото Ти, Христе Боже мой, си просветил съвременните учени-технолози. Но независимо от това, че технологията е толкова богата и изобретателна, тя е станала безчовечна, убива създателя си, т.е. човека. И на първо място и основно това се вижда в едно от най-трагичните явления днес – абортите. Днес права имат кучетата, котките, разните групи на „различните”. Но нероденото дете, което ние сме създали, няма права. Майката само има право… да го убие. Всичко това, скъпи мои, е днешното наше общество. Простете ми, че след този хубав празник ви напомням такива горчиви неща, но то е, за да се приземим, защото вече две години и половина се намираме в една Трета световна война.
Кипър има голям покров на небесата от светците, които е родил през вековете, когато не е бил покварен, когато е бил окупиран, но останал православен, макар и да се е намирал под всякакви господства – латинско, венецианско, турско, английско и сега европейско. Сега само си мислим, че сме свободни. През всички тези предходни години преди 1960 г. (когато Кипър е получил независимост след английската окупация, б. р.) православната ни Църква успя и съхрани народа ни.
Каза ми един Божи човек, който е прозорлив: „Кипър ще закъснее да разбере Третата световна война“. Пандемията премина като истинска буря и едва я усетихме. Знаете ли коя е причината? Защо ето тези тук обикновени отци, дякони и някои църковни певци, чиято душа го искаше, съхраниха жива литургията. Не затвориха църквите, както гласеше разпореждането. Съхраниха Бога жив в нашия живот. Защото там, където е светата литургия, е Христос: „С нами Бог, разумейте язици и покаряйте ся!” („С нас е Бог, разберете, народи, и се покорявайте!” – Ис. 8:8, по превода на 70-те, б. р.)
Дотам е стигнал народът, натам го водят, защото отсъства мирът, който Светият Дух дава. Всички си мислят, че мирът е да ям, да пия спокойно, без притеснения – все европейски човешки права! Но войните, които сега се водят, които се водеха и ще се водят, се подхранват тайно от различни сили, от политически водачи. Казвахме ги тия неща и миналата, и по-миналата година, но звучаха странно, сега звучат по-логично. Малко по малко ще разберете това, което казва владиката ви. Ако не потърсим мира вътре в сърцата си, както го търсеха света Ирина и свети Ефрем като плод на Светия Дух, няма да намерим мира нито вътре в нас, нито в семействата ни, нито в енориите ни, нито в родното ни място, нито в нашата Европа, нито в нашия свят.
Колко е важно това! Но за да стане тестото, трябва да се замеси брашното с кваса. Виждате ли това Тяло и Кръв Христови? За да се превърнат в Тялото и Кръвта Христови, се започва от малко квас – малко брашно, замесено със светена вода. Затова ви моля, каквото и да преживеете през следващите месеци и години, мисълта ви да е насочена натам: „Кога ще отида на служба? Кога ще се причастя? Ако допусна някоя грешка, ако направя някой грях чисто по човешки или просто по навик, къде да отида да се изповядам? Но първо трябва да се покая и след това да отида да се изповядам“.
Винаги по селата любимците на възрастните хора бяха мъдрите старци, които запазиха семействата си, претърпяха скърби и много пъти проявяваха голямо търпение. Преди малко казах на един мой дякон: в манастирите имаме за пример духовните старци, а в селата образец са ни дядовците и бабите с кърпите на главата. Днес търсим да намерим православни баби и дядовци в селата. Младите търсят днес в манастирите и на Света гора да открият един старец Паисий. По този повод старецът Гавриил, който винаги е бил негов съсед на Света гора, казва: „Хиляда светогорци днес да смелиш, един Паисий няма да се получи!“.
Чувате ли? Не е в криза само бракът и целият свят, но и монашеството – там, където то съществува. Следователно, трябва да се замислим кой е този бяс, който успя да навлезе навсякъде и потроши „витрините“ на православието – днес с епидемията, утре с едно земетресение или с някоя война. Всичко това е в програмата. Казали са ни го светците, че това ще стане. Кога, къде и как – един Господ знае. Ако Той пожелае, премества и времевите граници, но тези неща ще се случат и затова трябва да имаме готовност всички – и властите, и митрополията, и енорията, и семейството. А ние сме в готовност, когато следим сърцето си. И там, където правим грешки и не спазваме Христовите заповеди, да казваме: Христе Боже мой, прости ми! Тогава ще имате „бодър ум, целомъдрен помисъл, трезвено сърце, лек сън” (молитва към Иисус Христос от повечерието). Пожелавам ви го аз на вас, пожелайте го и вие на нас!
Колко чудеса е извършила света Ирина! На колко хиляди хора е въздействала тя! Тази жена от Персия, която се казвала Пенелопа, Светият Дух и нейният ангел я превърнали в Ирина. Вчера, когато отново прочетох житието ѝ, ми направи впечатление, че свети Никодим Светогорец назовава само няколко исторически факта: «Родена в Персия, в Магедон, през този и този век от родители…» и след това казва: «Взе я ангел Божи и я научи на вяра. И ви пиша тези чудни и странни неща, които открих».
Светостта винаги е съществувала и ще я има у хора, които подценяваме и у които не я очакваме. Светостта винаги изненадва, но винаги ще я има, защото Бог съществува. Тя е животът на Бог Отец и на Бог Син, и на Бог Свети Дух, благодатният живот на Светата Троица, който Тя иска да подели с нас, хората. Но ние искаме ли? Това е въпросът. Какво искаме ние всъщност? Искаме ли вечния живот или един хубав временен живот?
Говорих си преди малко с една добра жена, която ме попита как са краката ми, тъй като ѝ бях казал, че ме болят краката, а тя ми споделяше за нейните болежки. Каза ми:
– Хубаво е, владико, да имаме болести.
– Хубаво е, защото не ни позволяват да си вирим носа.
– Да! Но болките?!
Отговорих ѝ:
И последно нещо: канонизираният неотдавна светец преподобни Евмений говореше много и хубави неща. Едно от тях, които съм казвал навсякъде, ще го кажа и сега:
„Искаш ли да разбереш дали си на Христовия път, на пътя на светците (защото много пъти мислим, че сме на него – и преди всичко ние, които правим големите проповеди), две неща да следиш. Първото е, дали понасяш скърбите, трудностите и болките. Ако ги понасяш, ти си на прав път. И второто е, дали прощаваш лесно на този, който е бил несправедлив с тебе и те е огорчил. Когато понасяш скърбите и болките, тогава си на пътя на Кръста, за да откриеш Възкресението“.
Пожелавам ви го аз на вас, пожелайте го и вие на нас!
Превод от гръцки: Мария Христова