Смирението на Бог Отец (11 септември 2022 г.)

За много години и на вас! Благословени да са и да ги живеете в покаяние!

Днешното много важно свето евангелие е основно за вечния живот, който Бог Отец иска да ни даде на нас човеците. Обърнете внимание. Това е нещо, което колкото и да идваме на църква, колкото и духовни, богословски, катехизични книги да сме прочели, го пренебрегваме или забравяме. Но и Бог Отец е толкова смирен, че иска да се крие. Иска цялата слава и сега, и в бъдеще при Второто пришествие да се отдаде на Сина Му, на нашия Господ Иисус Христос. 

Бог Отец не се вижда, няма човешки образ, какъвто имаше Синът Му, след като прие плът от Светия Дух и Дева Мария и се осъществи великото тайнство на въплъщението. Сам Бог Отец на всяка света литургия приема честните дарове, които ние предлагаме – тялото и кръвта на Неговия Син и наш Бог Иисус Христос. Той изпраща Светия Дух и тези дарове, хлябът и виното, се превръщат в тяло и кръв Христови. Както казва свети Нектарий Егински, Той притежава една необяснима, непонятна любов към всички нас, хората, и към всички,  които са живели преди нас, и към тези, които ще дойдат след нас. Една непонятна любов – ние да искаме да Му се изплъзнем, а Той  по различни начини, под различни предлози да ни преследва с любовта Си. Използва хиляди начини да ни задържи във вечния живот, а не да ни предаде на вечния ад на сатаната, да ни държи в Своята светлината, която е пълна със знания (та нали е Бог на познанията!), пълна е с информация, с благодат и радост. А ние постоянно да се противопоставяме с нашите лоши намерения, странни желания, оправдания, грехове, наследственост, навици, користни цели. 

Много ми харесва това, което казва един голям богослов на 20 в. от Кападокия – отец Йоан Романидис: „Света Троица обича хората с безкористна любов“. Не очаква нищо от нас. Ние, за да обичаме, винаги искаме да извлечем някаква полза, да получим нещо в замяна. Само светците обичат без да очакват нещо в замяна. Света Троица ни обича всички нас безкористно. Когато учениците казали на Христос: „Покажи ни Отец и ни стига!“, Той какво им отговорил? „Този, който е видял Мене, видял е и Моя Отец“ (Йоан 14:8-9). Това не означава, че Бог Отец не съществува, но Той напълно се отъждествява със Сина и Светия Дух. Те и тримата са единосъщни, неразделни са, но съществуват едновременно в три лица – светлина е Отец, светлина е Словото, светлина е и Светият Дух. Но Този, Който прие човешки образ и плът, Когото виждаме на иконите, с Когото се причастяваме, Когото ядем и пием, е Синът на Бог Отец – нашият Господ Иисус Христос. Затова и казва: „Този, който е видял Мене, видял е и Отец“. Чрез Сина и с помощта на Светия Дух се извисяваме до Отец. 

И всички тези тайнства се случват с нас, защото Бог Отец толкова  обикна света с тази дивна, безкористна любов, според свети Нектарий. Какво е поискал от нас Бог Отец през тези няколко пъти, когато се е появявал в светото евангелие? Но по-скоро трябваше да кажа: когато се е чувал гласът му – при реката Йордан, когато се кръщавал Синът Му, на планината Тавор, когато се преобразил Синът Му и за един миг е видян, цял облян в светлина. Тогава се чува гласът на Отец: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!” 

И така, когато се е откривал Бог Отец, не ни казва: „Мене да слушате“. Виждате ли какъв смирен Баща имаме на небето! Какъв Баща има нашият Господ Иисус Христос! Казва: „Този е моят възлюбен Син, Него да слушате! Неговите заповеди да спазвате!“ 

И когато учениците малко преди Христос да се изкачи на Голгота, за да се разпъне на кръста доброволно и да умре за нас, и да влезе в гроба за нас, за да победи смъртта ни, за да победи дявола, Му казали: „Кажи ни, Господи, една молитва да се молим и ние“. Не можеше ли да им каже тази молитва, която всяка вечер отправят тук отец Амвросий, отец Серафим, монасите, монахините, вие (надявам се да се молите всеки един от вас в стаите си денем и нощем)? Можеше да им каже: „Да призовавате моето име: Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“ – най-кратката и силна молитва. Но им казал (още една проява на смирение от Христос): Да казвате Отче наш, Който си на небесата…. Да призовавате името на Моя Отец. Единият учи на любов към другия. 

Разбирате ли го това? Какво означава обичам? Да не налагам своето аз! Ние тръгваме да кажем пет приказки и три от тях съдържат „аз”: „Аз казах… И аз казах… И аз казах…“.     

Всичко това ни учи колко силно Бог е обикнал света, че за да ни спаси от греха (който наследихме поради падението на нашите прародители Адам и Ева), за да ни спаси от сатаната, който придоби права вече над нас, за да ни спаси от смъртта, Той изпрати любимия Си Син да умре за нас. Чуйте само! Ние не допускаме дори едно пръстче на детето ни да го заболи. А цял един Бог изпраща Сина Си не просто да пострада за нас, а да умре за нас, за да имаме ние живота на Света Троица – на Бог Отец, на Бог Син Иисус Христос и на Бог Свети Дух. Това е вечният живот, както е казано: „А вечен живот е това, да познават Тебе, единия истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос” (Йоан 17:3). 

Бог Отец иска да се запознае с нас, да ни се представи. Каза ми един свят човек какво му открил Христос преди три години. Казал му: „Забравиха Ме хората от 20 век. Трябва през 21 век да се представя отново. Не Ме познават. И дори отново да сляза, няма да Ме познаят. Имат друга интереси сега, други ценности“. 

Наистина – говориш им за смирение, а те си мислят, че смирението е унижение. Хората днес търсят правата си и само правата си. На това ни научи безбожната Европа. И ето ги сега правата ни, правата ни – всичко се демонизира, дори и земята, и въздухът, а реките и езерата пресъхват. Защото всичко е съпричастно, всичко е в общение, всичко участва както в светите неща, така и в греха, в зависимост от това, откъде ние ги вземаме. Затова ви моля, Бог Отец, нашият Господ Иисус Христос, Светият Дух, т. е. Света Троица иска да ни даде вечен живот. Но ние искаме ли? Това е въпросът. Дори и да имаме политически успехи, научни, природоизследователски, икономически напредък и каквото и да било друго човешко постижение, ако обаче не придобием копнеж, желание („жажда“ казваше свети Порфирий) за вечния живот, т.е. за живота на Триединия Бог, напразно сме живели, напразно сме се трудили. И ако ги има тези малки манастири, тези православни енории, това е, за да ни напомнят: Хайде, събуди се! Не живеем за някакви си 70, 80, 90, нека са 100 години. Живеем за вечния живот. Трябва да го жадуваме обаче! И не като религиозни евреи да спазваме някакви заповеди (имам предвид в религиозния закон), но да го жадуваме с безкористната любов на Света Троица. Знам, че това е много трудно, казвам го и за себе си, но православният християнин е за трудностите, за светостта. Сам Христос е казал: „невъзможното за човека е възможно за Бога” (Мат. 19:26). 

Сега, когато щях да тръгвам за светата литургия, знаете ли какво ми се случи? Стаите ни в митрополията са пълни с икони и затова понякога казвам: единственото нещо, с което сме богати в Морфоска митрополия, са иконите. В това отношение сме свръхсила! Една нова икона, която имаме, е на моя изповедник Евмений, новообявения светец. Всеки път, когато слизам долу на първия етаж, му се покланям и му казвам нещо. Знаете ли какво му казах днес? Наистина бяха едни от най-хубавите молитви, които съм отправял. Казах му: „Дядо, помогни ми да обикна Христос, както ти Го обичаше. Знам, че е невъзможно и непостижимо за мене, мързеливия, но ти ме научи да искам да се поправя. Моля те, искам да обикна Христос, както ти Го обичаше, погрижи се!” И усетих сърцето ми да пърха от радост. И си казах: чу ме светецът! Защото през целия си живот той живя с радост.  

Пожелавам ви я аз на вас! Пожелайте я и вие на мене!

Превод от гръцки език: Мария Христова