Значи изключително важно е, още щом седне изповядващият се, да го попиташ: откъде си? Дори и произходът има значение, и селото, от което е някой, има своето значение. Един е жителят на с. Трите маслини, друг – този от с. Пелентри и трети е този от с. Каминария, независимо че са близо. Ако духовният отец не вземе предвид това, тогава ще прави много грешки, както ти описа преди малко с примера на свети Никодим. И се надяваме тогава да се поучи от грешките си. Това е един метод, макар и не от най-добрите, но в православието обикновено се учим и от грешките си.
Ти ставаш духовен отец в една възраст, в която свещениците обикновено трябва да стават духовни отци, изповедници. Това, че ти стана свещеник „в последно време” (1 Петр. 1:20), за мене не е от особено значение, защото за тебе свещенството е от майчината утроба, изписано е на лицето ти, в походката ти, в погледа ти. И така, когато почука и ти, както казваш, като „безстопанствен” на вратата на „безстопанствения” владика, аз знаех много добре кой си.
И нещо, което искам да научиш: знаеш ли защо изповедникът се нарича духовен баща? Защото се смята, че притежава Светия Дух вътре в себе си и Той го направлява като джи-пи-ес, като ти казва: сега кажи това, сега не казвай онова.
Спомням си, веднъж дойде при мене един човек, който искаше да стане свещеник. Попитах го различни неща. Правил ли си еди-какво си с жени? „Не!“ С мъже? „Не!“ С животни? „Не!“ Питах го за неща, които, както знаеш, каноните предвиждат, защото отците знаят колко ниско може да падне човек. И се зарадвах, че съм открил човек, подходящ за свещеник. Но в онзи момент си спомних, че благодатта на Светия Дух е в мене. Много пъти съм я получавал: първоначално, когато се кръстих и ме миропомазаха с думите „Печат на дара на Светия Дух”, след това когато станах дякон и преди това още, когато станах четец, след това когато станах йеромонах, след това когато станах архиерей. Какво е всичко това? Това е обновяването на Светия Дух в нашето сърце, Неговото постоянното задвижване. Да го кажа ли и на съвременен език? Неговото рестартиране.
Това трябва да го имаш предвид, а не да го смяташ за даденост: „А-а, аз съм свещеник, владиката ме направи и духовен отец, изповедник съм!“ Но може никога да не станеш духовен отец, да останеш просто един изповедник. Ще слушаш само греховете и: „На Господа да се помолим!… Господи, Боже наш,…“. Да четеш само молитвата и да не обелваш дума повече, – нищо!
Такъв е изповедникът. Изповедници имаме изключително много, но духовни отци, които да чуват в сърцето си Светия Дух, имаме малко, за съжаление.
Този човек, който дойде и искаше да стане свещеник, нямаше никаква наклонност към свещенството. И изведнъж чувам вътре в сърцето си:
– Попитай го: когато беше войник, не отиде ли при една проститутка?
Попитах го:
– А ти не отиде ли при една проститутка, когато беше войник?
– Не!
Казах му:
– Помисли си добре, защото Този, Който ми го каза, не греши.
Спомни си човекът. Разплака се. Пита ме:
– Ама, кой ти го каза?
Отговорих му:
– Този, Когото търсиш. Но при тебе се отлага. Ще откриеш Светия Дух по друг начин, не е необходимо всички да ставаме свещеници. Светец можеш да станеш, свещеник не можеш да станеш.
Щом християнинът види вътре в сърцето си каквото и да е петно, каквото и да е замърсяване или лошотия, или оплакване, или гняв и нервиране, или завист, или осъждане, трябва много да внимава с тях, защото те подлъгват всички нас. Ако не се помоли веднага да дойде благодатта на Светия Дух да го очисти, а се остави така, тогава ще оставим първо едно, сетне две, после три, така се изгражда вътре в нас един бетон, който покрива благодатта на Светия Дух. А Светият Дух действа вътре в нас, Той никога не си тръгва от нас, просто ние нямаме уши да го чуем.
Това е трагичното! Да говори вътре в нас Светият Дух и ние, нещастните, да нямаме чисти уши да Го чуем – дори да си свещеник, да си духовен отец, имам предвид. А причината е, защото нямаме ежедневно покаяние. Това, което често казвам: да имате, отци, усърдно и дълбоко покаяние, бърз ум, мъдър помисъл, сърце чисто, за да спите спокойно, без съблазни.
Така че всяко нещо има своето значение в Църквата, но в подходящото време и по подходящия начин, и с въздържанието си, и с количеството си.
А най-важното и над всичко стои, сине (запомни това!): да очистваш ежедневно сърцето си, да имаш бърз ум, да не ти убягват греховете, които идват. И ти си човек, все нещо ще има вътре в сърцето ти. Тая роля играят сетивата ни: да предизвикват постоянно в сърцето идеи, възгледи, усещания, желания, помисли. Ние избираме с ума си.
Ето какво иска Новата епоха (New Age): да създава умопомрачени хора, които да не могат да различават доброто от лошото.
Затова те моля – знам, че си грамотен човек и много образован, ще започнеш служението си като духовен отец от село Трите маслини, но ще имаш благословията, където и да те повикат, да ходиш. Ще се постараем и ние като митрополия този твой дар да го подкрепим.
Също така, да се съветваш с други духовници, преди всичко с твоя духовен отец – отец Киприян, след това с другите ни духовници, от които някои наистина са свети духовни отци.
Някои от свещениците ни са от старите времена и имат вътре в себе си Светия Дух. Много често и мене ме напътстват и ме поправят, и знам, че Светият Дух говори вътре в тях. Пожелавам ти да станеш един такъв духовен отец, така че, когато се наложи, да поправяш и владиката си! И тогава нито ти ще си „безстопанствен”, нито аз ще съм „безстопанствен”. Тогава ще имаме за владика Светия Дух. Пожелавам ви много и благословени години!
Света Богородица да се грижи за село Трите маслини и за нашия Кипър в една епоха, когато всичко е подложено на изпитание, когато природата по целия свят стене и е застрашена от големи промени и смущения, и земетресения, и глад, и наводнения. Всички те са резултат от нашите грехове.
Колкото по-голямо покаяние принасяме, толкова по-малко ще са лошите неща, които ще преживеем. Пожелавам да са за кратко, да преминават, да имаме сили да се справяме с тях! Няма да ги избегнем, не можем да се измъкнем, „понеже трябва всичко това да стане” (Лука 21:9), за да дойде красивото, радостното, голямото.
[1] В гръцкия текст е употребена думата за бездомно, улично животно, но определението на гръцки е „адеспото” („безстопанствено”), като за стопанин се използва думата „деспотис”, която значи „стопанин”, „господар” и „владика”. Оттук се получава и играта на думи (б. р.).
Превод: Мария Христова
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=ZaoJtVcSOxA