1. За търпението
Пожелавам ви много години и на вас! И нека да бъдат годините ви кръсто-възкресни – на духовенството и на народа, и на отците и братята, каквито бяха годините на светите Четиридесет мъченици – кръстни, но същевременно и възкресни.
Сега светите мъченици там, където живеят в царството на Отец и Син, и Свети Дух, в благословеното царство, живеят Възкресението на нашия Христос и чакат Неговото Второ пришествие. Докато бяха на земята, всички светци, били те преподобни, подвижници или подвижнички, мъченици като светите Четиридесет мъченици, които празнуваме днес, или светители и изповедници, или пък свещеномъченици като свети Харалампий и свети Филумен (новомъченик, родом от Кипър, монах на Йерусалимска патриаршия, убит при Якововия кладенец, близо до гр. Наблус в Израел, на 29 ноември 1979 г., б. р.), всички тези светци живяха кръстно.
А на езика на ежедневието ни какво означава кръстно? Значи, че живяха с търпение, търпеливо. Вие, майките, какво правехте през целия си живот? Проявявахте търпение към мъжа си, децата си, мъжете пък – към жените си, всички един към друг. Също и служителите към началниците си, началниците към подчинените, подчинените към началниците. Няма православен християнин без търпение, навсякъде проявяваме търпение. И знаете ли кое търпение е най-трудното? Да търпим себе си, да понасяме самите себе си – това е най-трудното, от опит ви го казвам. И тези от вас, които са откровени, ще се съгласите с мене, че за да понасяме самите себе си, наследствеността си, придобитите с годините страсти, които не се отсичат лесно, за всичко това се изисква търпение.
Свети Яков (Цаликис) от остров Евбея ми казваше: „И страстите ни си искат своето време, Неофите!“ и ми намигваше.
И за наследствените, които сме приели от родителите си, дядовците и бабите си, но и тези, които сме придобили по-късно с порастването си. А с годините, с проявеното голямо търпение, с множеството свети литургии (при което света литургия какво означава? Вземете, яжте и Пийте от нея всички – светото Причастие означава), с честото причастяване и общуване с ближния, с проявяването на различните видове търпение, които назовахме, лека-полека човек придобива святост, където и да живее, както и да живее, стига това да е неговата цел. И нека с помощта на един духовен отец православният християнин да си постави за цел и да приеме дълбоко в себе си, че над всичко стоят две неща, които трябва да пази като очите си и дори повече от очите си.
Защото може да е сляп с телесните си очи, но тези две неща всички ние трябва да ги правим. Това направили и светите Четиридесет мъченици, чийто живот е показателен пример, и който сега ще ви кажа. А какво направили? Четиридесет души, някои млади, други стари, един до друг, подкрепяйки един другиго проявили търпение вътре в заледеното езеро. А кое е второто, което направили? Запазили православната си вяра, когато римляните им казвали: „Само едно „сгреших” да кажете, леко да повдигнете ръката си нагоре и да кажете: искам да отида да се стопля на огъня…“, който били запалили наблизо тези злодейци, римските идолопоклонници. Запалили огън, както ви казах, и отивали да се топлят римляните, които пазели четиридесетте „злодейци“, сякаш те са могли да избягат от замръзналото езеро. А за да е заледено езерото в Севастия в Мала Азия, би трябвало да е поне 30 градуса под нулата (градът е в планинска долина на 1280 м. надморска височина; през зимните месеци декември-март са отбелязвани температурни рекорди от около минус 30° C, б. р.).
И нашите светци вътре в него да мръзнат, да замръзват голи, а другите се топлели и им казвали: „Който изгуби търпението си и иска да стане от християнин идолопоклонник, да вдигне ръката си и ще дойдат войниците да го вземат и отведат при огъня да се стопли“. От всички само един вдигнал ръка, изгубил търпението си, изгубил вярата си. И го сложили до огъня, но разликата в температурите била толкова голяма, че веднага получил топлинен удар и умрял.
Тогава един от войниците видял четиридесет венци, които слизали от небето да увенчават Четиридесетте мъченици. Но 40-те венци станали 39, тъй като един от езерото се огънал и така един венец останал да трепти във въздуха. И щом го видял войникът, който явно имал добро разположение, макар и да бил идолопоклонник, си рекъл: „Велика е вярата на християните! Проявяват малко търпение в този живот и се удостояват с венци, радват се и наслаждават вечно. Аз ще взема венеца на този, който се уплаши“.
И съблякъл дрехите си, влязъл в заледеното езеро и след като проявил и той търпение, взел възкресния венец. Не било лесно да излезе от топлата баня и да влезе в едно заледено езеро при минус 30 градуса, когато всички около него са почти полуживи, но казвали: Слава Богу! Господи, помилуй! Господи Иисусе Христе, помилвай ме! Велико е името на Светата Троица! Пресветая Богородице, покрий ни с твоя покров! Така завършили земния си живот светите Четиридесет мъченици. А сега е наш ред: как ние ще направляваме нашия живот, нашето ежедневие, независимо дали сме стари, на средна възраст или млади. И ако се случи всичко друго да изгубим, две неща трябва да запазим: да съхраним православната си вяра до края на живота си и да молим Бог да ни дава търпение.
Никой не знае какъв ще е краят ни. И помислете си само от миналата година, когато дойдохме тук и отслужихме тази хубава вечерна, досега колко много неща преживяхме, колко чухме, колко видяхме, само това да си помислим и да си спомним стига. Следователно не знаем колко ще са годините, изискващи търпение. И в една песен се казва: „В годините на търпението никой не си спомни за нас.“ (популярна песен по стихове на Манос Елевтериу от средата на 70-те години, в която се прави намек за трудните години на военната хунта в Гърция, б. р.). Единственият, Който ще си спомни за нас, е нашият Христос. Затова нека имаме колкото се може по-добра връзка с Христос.
В наш интерес е да имаме вечна радост след нашата смърт. И нека тези години, докато настъпи часът на изхода на душата от тялото ни, да ги преживеем с търпение.
Четем и в Откровението на свети Йоан Богослов, че „мъчениците от последните времена, които бяха увенчани от Бога…“, т.е. тези, които ще стигнат до времето на антихриста, което ще е и най-трудното време в човешката история. Като ги видял да имат такава слава, св. Йоан Богослов попитал: „Кои са тези, Господи, които блестят така?“. „Това са тези, които издържаха в годините на голямото търпение и непрестанно се молеха и казваха: Христе мой, дай ми търпението и вярата на светците! И мисля, че през изминалата година, ако сме честни, един, два, 22, 52 пъти сме го казали и ние това: Христе мой, дай ми търпението и вярата на светците! – заради това, което чувахме и виждахме да стават около нас. Утрешният ден е много непредвидим и затова трябва да имаме запаси с търпение и вяра. На всички казвам, че трябва да имаме два склада: един, в който да има търпение за трудностите, и друг с вяра, за да не изпаднем в маловерие. Защото, знаете ли, да изпаднем в маловерие е по-лошо от това да изгубим търпението си. Първо изгубваме търпението си, след това изпадаме в маловерие и обвиняваме Бога, когато сме в маловерие. И какво става? Първо обвиняваме Бога, след това изчезва Божията благодат и идва страхът, след него идват действията на изкушението, на дявола, и започваме да обвиняваме Бога и ближните ни. Тогава вече настъпва тъмнината и заживяваме в ада още от този живот.
Докато търпеливият човек се е научил да казва: Слава Богу!, както светите Четиридесет мъченици. Майка ми загуби 24-годишен син, най-умния, най-красивия в семейството. И когато си спомняше за покойния Петър, 24 годишен, я чувахме да казва: Слава Богу!
Питахме я: „Мамо, защо Го славословиш?“
А между другото, в този момент можеше, примерно, да готви или да плете, тя отговаряше: „Идва изкушението, сине, и ме кара да се огорчавам и унивам, защото си спомням за Петър. И веднага казвам това, което ми каза светият старец от манастира Ставровуни…“. Това е отец Атанасий, който умря преди 40 дена, този голям авва, старецът на старците в Кипър Атанасий Ставрувуньотис. Когато майка ми отишла при него и му казала: „Губя търпението си и понякога кълна и тези, които ни принудиха да станем бежанци“, той й отговорил: „Не, Миля, недей да правиш така, ще изчезне благодатта на Светия Дух, която е вътре в тебе. Не сме ние тези, които ще съдим, има Бог, а има и за тях покаяние“. Какви мъдри думи! „Аз какво да казвам, го попитала тя, когато започна да се оплаквам, когато губя търпението си, когато намалява вярата ми?“.
Отговорил й: „Да казваш постоянно Слава Богу!, но ако не издържиш, тогава Господи Иисусе Христе, помилвай ме! Ако все пак издържиш обаче, Слава Богу е по-силно и стои по-високо“. И изглежда старицата успяваше, усили се вярата й и не я чувахме да казва често нито Господи Иисусе Христе, помилвай ме!, нито Господи, помилуй!, а казваше постоянно Слава Богу!
А старецът на свети Паисий отец Тихон казвал: „Господи, помилуй! – 100 драхми, Слава Богу! – 1000 драхми“. Има по-голяма стойност, но според силите на всеки от нас. Не са всички с еднакви възможности. Виждате ли? Освен това някои може да не са загубили деца, а да са остарели. Старостта не се ли нуждае от Господи Иисусе Христе, помилвай ме? Не се ли нуждае от Слава Богу? Не се ли нуждае от търпение? Не се ли нуждае от вярата на светците? Болестите – също, проблемите на децата ни – също, проблемите на родината ни и заплахите на турците (има предвид окупираната северна част на Кипър от турската войска през 1974 г., б. р.) – също се нуждаят от търпението и вярата на светците.
2. За поста
Един начин да усилим търпението си чухме и в песнопенията днес – славата на Господи, воззвах, написана от свети Йоан Дамаскин, и стиховните стихири, в които се казва четиридесет дни е Великият пост, да постим 40 дни всеки според възможностите си. Църквата има свой начин, но не всички се побират в канона й.
Неотдавна дойде при мене един млад човек и ми казва: „Ама мога ли аз да постя 40 дена?! Затрудних се дори да изповядам греховете си, а как да постя толкова?!“ Господ ме просветли и му отговорих: „Искам не 40 дена да постиш, а 40 дена да проявиш търпение“. Смути се, когато му казах така: „Към какво да проявя търпение?“.
Попитах го: „Пушиш ли?“. Отговори ми: „Да!“. И тогава му казах: „40 дена да не пушиш! Α относно постенето, да ядеш каквото издържиш“. Каза ми: „ Да, но на мене като ми харесва месото?“.
„Яж до Цветница“. „И месо ли?“, ме попита. „И месо, но недей да пушиш! Да проявиш търпение спрямо цигарите, които толкова обичаш“. Разбрахте ли какво означава търпение? Пресичам нещо, което толкова обичам и е вредно както за душата, така и за тялото ми.
Това го казваше един голям светец от нашия край, от Северна Пициля, преподобният наш отец Сава Ахилеос от Алона. Той прогонваше и бесовете. Познавах го лично. Когато отиваха при него пушачи, им казваше: „Ти имаш беса на пушенето. Да постиш!“. „Ама не мога да постя“. „Тогава 40 дни без цигара и да ядеш месо до Цветница! И постът ти може да бъде по-добър от моя, независимо че по навик няма да ям месо“.
Чувате ли какво означава духовен отец и какво означава внимание? Ако дойде един опечален баща, какво да му кажа? Да настоявам да пости? Да му река: „40 дена да правиш по 3 броеници всеки ден и да казваш: Слава Богу! Упование наше, Господи, слава на Тебе!, и умът ти да бъде при сина ти, който е починал на 18 години“. Да те питам аз кое е по-лесно: 40 дена пост или 40 дена Слава Богу! в траура, в болката?!
Или идва друг и ми казва: „Не можем със сестра ми да си кажем и една дума, измами ме при подялбата на завещанието на баща ни и майка ни”. Отговарям му: „40 дена всеки ден да се молиш с броеницата, като казваш: Господи Иисусе Христе, прости на сестра ми, прости и на мене! И недей изобщо да постиш!”.
Да видим кое е по-лесно за изпълнение! С това не искам да кажа да премахнем поста, а да му придадем по-голяма стойност, насочвайки го натам, където трябва да се прояви голямо търпение. „Тези са, се казва в Откровението, мъчениците, които идват от голямото търпение”. А първи и най-добри са светите Четиридесет мъченици.
Нека премерим внимателно страстите си, наследствените и придобитите с времето, нека премерим слабите и силните си страни, защото имаме и силни страни, и с помощта на един разумен и опитен духовен отец да влезем в периода на Великия пост.
И да се погрижим, също и вие, мои отци, по време на Великия пост да се отслужва поне по една Преждеосвещена литургия в енориите ни. Хората, които водим тази борба на телесния и духовния пост и проявяваме търпение, както го описахме по-рано, добре е не да се чувстваме достойни – ние винаги сме недостойни и преди всичко аз самият, но да чувстваме душевната си и телесна болест и да идваме да приемем лекарството на живота „за прошка на греховете и за вечен живот“.
Свети Ефрем Катунакийски казваше да намерим един ревностен свещеник, който не жали сили, става рано, харесва му и има голямо желание за отслужване на света Литургия, и така вместо само в неделя да служим, да имаме поне една Преждеосвещена литургия в някоя сряда или петък. И така, в тази обстановка на много свети литургии, на голям пост и голямо търпение, на голяма борба против страстите ни, да имаме и ние кръстовъзкресна радост и в този, и в другия живот, както я имаха светите Четиридесет мъченици. И се моля да имаме тази радост особено през цялата тази изпълнена със страх година, която настъпи.
3. 3а земетресенията
И едно последно нещо. Покани ме на гости едно приятелско семейство: „Ела, владико, да хапнем месо в четвъртък вечерта“. Добре, казвам, ще дойда. И си говорехме там в къщата, където се бяхме събрали и ядяхме. Добре си хапвахме и се смяхме, и пяхме църковни и някои народни песни. А докато пеехме, чух да звъни телефонът ми. Откъде, мислите, ме търсеха? От мястото, където стана земетресението, от Гърция. Един свят отец звънеше, не добър, а свят, едно е добър, друго свят. Този е светец, но няма да кажа името му, защото сме приятели с него.
И ми казва: „Отче, Ваше Високопреосвещенство, помоли се за нас и прекръсти ни оттам, където си. Вие ядете, пиете, забавлявате се, подготвяте се и за „месния четвъртък” (на гръцки цикнопемти, четвъртък на месопустната седмица, когато обикновено се яде печено месо, б. р.), а моите хора са навън на студа, увити с всякакви одеяла. Някои възрастни хора са в палатки, други са в колите, изпълнени със страх, краката ни се клатят, сградите ни също.
От деня, когато започна това земетресение, всеки ден имаме вторични трусове – 4-а степен по скалата на Рихтер, 5-а, 5.5-а степени. Много голяма е силата на земетресението. Хората са наплашени. Не ни стигаха другите лоши неща в Гърция, както и управниците, които имаме, и мълчанието на владиците ни, които не ни подкрепят, та си рекох да ти се обадя на тебе, понеже слушаме проповедите ти и получаваме сила, да ни прекръстиш оттам, където си, за да ни даде „търпението и вярата на светците“ (чували са ме да казвам често тази молитва Господи Иисусе Христе, дай ни търпението и вярата на светците!). И преди да успея да му дам благословията си, човекът започна да вика: „Ето, сега, докато говорим, владико, се тресе цялата къща“. Ставаше поредният вторичен трус в момента, в който говорехме, а по-късно научихме, че е бил 5.8 степен по скалата на Рихтер. И го чувах как реагираше. Всички млъкнахме, секнаха и песните, и песнопенията, и хубавото ядене.
Какво, мислите, казваше добрият отец? Чувах: Господи помилуй! Господи помилуй! Господи помилуй този Твой свят и нас! Чувате ли? В трудни моменти само две думи намира душата да каже: Господи помилуй! или Света Богородице! Нищо друго не казва православната душа! Но за да ги намери и каже в такъв момент, и за да получи закрила, човек трябва, когато няма земетресения, войни, глад, болести, да напълни душата си със запаси от търпение и вяра. Разбирате ли какво означава запас? Означава да напълним „склада” на душата си с търпение и молитва, с често причастяване, с изповед и покаяние. В същия момент спря земетресението, но си бях казал, че няма да приключим разговора, докато не се успокои Божият човек от тази тревога. И му казвах: „Отче, благославям те! Отче, прекръствам те!“
И го прекръствах отдалече, защото свети Порфирий ни казваше: „Силата на епископа, на владиката, е да благославя!“. В нашите ръце е. И го благославях от Астромерити, където бях, та чак до Лариса, където беше той. А когато се поуспокои, отецът се разплака и ми каза: „Владико, виждаш ли как живеем заедно ние?“. В онзи момент се засрамих, че ядях, засрамих се, че пеехме псалми и песни. А последното, което ми рече, беше: „Кажи ми една добра дума, една молитва, подходяща за това изпитание, което преживяваме, за земетресението“.
Тогава си спомних в онзи момент за свети Филумен и за неговия брат близнак, също светец, отец Елпидий. Когато стана земетресението през 1981 г., всички блокове в Атина се напукаха. Земетресението и тогава беше много силно. Отец Елпидий беше жив, почина през 1983 г. Когато стана земетресението, хората слезли от блоковете. Излезли всички на площадите, на открито, също и племенниците му, и сестра му, при която живеел тогава, а отец Елпидий спял. Племенникът му Емилиан отишъл при него и му казал:
– Дядо, ставай, стана земетресение!
– Усетих го, чедо, не спя, моля се.
– Няма ли да слезеш долу?
– Не, чедото ми.
– Но вторичните трусове, дядо, са по-опасни.
Действително, те са по-опасни, защото къщата може да не се срути по време на земетресението, но да падне при последващите трусове, тъй като вече са се появили пукнатини.
Отец Елпидий му рекъл:
– Вие слизайте, а аз ще остана тук да се моля. И те моля да отидеш да напишеш на блока ни това, което е казвал свети Йоан Златоуст на християните, когато станали големите земетресение в Антиохия.
Тогава свети Йоан бил още свещеник, по-късно станал епископ. Той препоръчал на християните:
– Идете и напишете върху стените: Христос е с нас, стой права!
Това означава: Христос е с нас, заповядвам ти, къщата ми, да стоиш права! Там, където християните повярвали на свети Йоан Златоуст, а преди това и на свети Симеон Нови Стълпник, който им казвал същото, когато ставали земетресения, ничия къща не се напуквала. А домовете на тези, които им се подигравали, падали.
И казах на добрия отец от Лариса да каже на хората да се молят и да напишат на къщите си: Христос е с нас, стой права!, и ще дадете сила на стените. А силата кой ще я даде? Не желязото и бетонът, а вярата ни. Тази вяра, която укрепи вселената, не само къщите ни, но и самата вселената, както ще чуете в Православна неделя. Разплака се добрият отец и ми каза:
– Видя ли защо се обадих на тебе? Знаеш ли на колко други можех да се обадя, но си казах, че ще се обадя на тебе, защото ти общуваше със светци и все някой от тях, които познаваше, ще ти е казал нещо за земетресенията.
Казвам ви ги тези неща, защото не се знае какво ни носи утрешният ден. Ние нека да имаме запаси от вяра, за да можем да казваме: Христос е с нас, стой права!
Превод от гръцки език: Мария Христова